Heart Afire

- Налага се.

- Винаги съм си била сама. Винаги! Без братя, без приятели. Така съм свикнала.

Тогава самотата ти е избор. - отвърнах кратко. Не може да се меся в личните й избори, поне не повече. В спомените й вече нямаше доказателство, че цял живот се бе опитвала да не е толкова самотна.

- Ами ти? Сигурно си имаш някоя дружка демон, с който се състезавате кой е сключил повече сделки за деня?

Не точно. - усмихнах се леко горчиво. - Аз винаги работя сам. А и там горе имаш само врагове.

- Всички ли са врагове? Все трябва да има някоя за... сещаш се... студените вечери? - дори не знаеше как ѝ беше хрумнало да му зададе подобен въпрос.

Хъм, това... - прокашлях се, питайки се защо ми стана толкова неловко. След всичкият разврат, който цареше в моето кралство, сега разбирах защо предпочитах да прекарвам почти цялото си време сред смъртните. Не че тук нямаше разврат, но поне имаше някакво разнообразие. - Твърде са дразнещи, затова предпочитам да прекарвам студените вечери с това. - смотолевих набързо, посочвайки чашата си. С една глътка пресуших съдържанието и си налях още.

За миг се почуди дали да му вярва, но нямаше причина да я лъже за подобно нещо.
- Не пи ли достатъчно? Аз не мога да се телепортирам и трудно ще те пренеса някъде, затова ако не искаш да спиш тук ще е добре да внимаваш. - подхвана, но без да настоява.

*представи си, че е чаша, а не бутилка*

Да внимавам за какво?- леко объркване се прокрадна в гласа ми. Да не смяташе, че има шанс да се напия и да започна да буйствам в къщата й? Дори аз имах бедно въображение да си го представя.

- Кой знае, човек става по-уязвим когато се напие. Може пък да си в опасност с мен.

Това ми звучи повече забавно, отколкото плашещо. - подсмихнах се многозначително.
Нейното присъствие отдаван ме правеше уязвим, но алкохолът не помагаше с нищо.

- Смяташ, че няма да те нараня? Наистина ли ми имаш толкова вяра? На един смъртен? Или просто ме подценяваш?

Кой знае? - направих бърз телепорт, само за да го прошушна в ухото й и да се порадвам на реакцията й. - Искаш да ме нападнеш ли? Може и да ти позволя. - добавих, все още шепнейки.

- Обичаш да го правиш това, нали? - засмя се както на него така и на себе си. Отново бе потръпнала в изненада щом първоначално се бе телепортирал до нея. Май никога нямаше да свикне напълно с този му навик.

Признавам се за виновен. - свих рамене, облягайки се на фотьойла. По-любопитното беше защо тя не отговори на въпроса ми, пък бил той и възприет като шега.

- Знаеш ли, не е толкова лошо. - призна си откровенно. Всъщност нямаше нищо против тези шепнения в ухото, защото някак си разчупваха атмосферата, а това бе важен факт особено когато си мокър до кости защото преди малко щеше да те погуби морето.

Това е ново! - не съдържах коментара си, от почуда го произнесох на глас. Рядко правех неща, които се нравеха на някого, но някой да намира навиците ми за поносими...изглеждаше прекалено нереално. Може би Елизабет беше плод на съзнанието ми. - Какво е чувството? Нима не те плаши? - позволих си да прошепна отново въпросите и дъхът ми пак се разпиля по абаносовите й коси.

- Хъм, ами май не ме чак толкова. - сви рамене без да се обръща към него - А може да е от алкохола. - а това беше долна лъжа, защото се чувстваше абсолютно трезва и не бе от жените, който ги хващаше бързо, но можеше да го ползва акто чудесно оправдание стига той да не се сетеше, че последния път когато пиха му го бе казала.

Значи съм напълно беззащитен, ако решиш да ме нападнеш. - въздъхнах, придавайки фалшива сериозност на думите си, което ги караше да прозвучат крайно нелепо.

- Искаш ли да се пробваме? Аз срещу теб.- не си въобразяваше, че ще го надвие, защото преди всичко беше демон, но щеше да извлече своите ползи получавайки една тренировка.

- Всъщност на това разчитам. Ако ми се наложи да се бия навън със сигурност врага ми няма да се бие честно.
Само ще трябва да ме изчакаш да се преоблека. - усмихна се и с бърза крачка отиде в стаята си и свали мокрите си дрехи. Облече панталони и мъжка риза. Върза мократа си коса на опашка и се върна при демона. Свали перото от врата си и го остави настрана. Не искаше да го счупи случайно
- Готова съм.

И аз. Опитай да ме нападнеш. Обещавам да не се телепортирам. - направих мили очички. Все пак ако използвах способностите си, нямаше да достигне до мен. Реших да й го позволя, макар че демонските ми инстинкти и сетива бяха доста по-развити и нямаше кака да блокирам това. Силите не бяха равни и се възхитим на ентусиазма й.