Log in
Latest topics
Who is online?
In total there are 3 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 3 Guests None
Most users ever online was 31 on Sat Sep 23, 2023 8:12 am
staff; | |
|
hilda; admin; fc: elle fanning; | |
adrian; admin; fc: andy black; | |
maola; global mod; fc: gal gadot; | |
Heart Afire
2 posters
Page 3 of 10
Page 3 of 10 • 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10
Re: Heart Afire
- Няма да стане, Мамон. - най-сетне съобщи отговора си. Отговор, който нарочно бе бавила толкова дълго време, за да бъде сигурна в него.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Демонският ми инстинкт се раздразни и събуди. Във вените пролази мрак по-черен и от най-беззвездната нощ. Извърнах се рядко към нея, заставайки на сантиметри. Погледът ми за миг остана втренчен, докато не се отпусна и увери. Грешах. Не беше тя. Не можеше това да е нешифрования диамант, за който векове обикалях жалките смъртни. Вдишах дълбоко аромата на девойката пред себе си, сетне сбърчих нос. - Е, както казах решението си е твое... Очевидно все пак не ти стиска на да направиш всичко за него, както твърдеше - промълвих, но гримасата ми на разочарование бързо се смени с типичната лукава усмивка. Все пак щеше да е забавно, въпреки че си изгубих времето. Щях да намеря клетата измъчена душа на Ранон и щях да я подложа на неистови мъчения. Засмях се на плана си и отново заговорих - Но да знаеш, че ако някога чуеш измъчените стенания на скъпото си братче, единствено Ти ще си виновна за смъртта и агонията, която ще преследва душата му във вечното скитане. - допълних без капка съмнение, затова не прозвуча толкова като предупреждение или нещо друго. Просто като факт, който предстоеше да се случи. Тя може и да не знаеше, че той бе мъртъв, но скоро щеше да разбере, че има и по-лошо от това, да е мъртъв. Допреди малко сивите ми ириси се бяха обагрили в яркочервено, по-алено от кръвта.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
За миг се смути под погледа му и под това наситено червено. Без съмнение беше ядосан, но за едно нещо не беше прав. Тя наистина беше готова на всичко за Ронан, с тази разлика, че единствения ѝ шанс не беше като даде душата си.
- О, не. Наистина съм готова на всичко. Само че в това, което ти ми предлагаш е сама ще го спася като стана демон. Беше пределно ясен, че ти нямаш намерения да го направиш дори и да бях предложила нова сделка. Затова мога просто да намеря някой друг който е готов да ми помогне. Просто е. А ако не станат нещата тогава ще стана демон. Не ми се вярва ти да си единствения демон, който да може да ме направи такава. - нямаше как да скрие страха си, но и не се опитваше да го прави. Пристъпи крачка напред.
- Все пак ти благодаря, че го намери. - целуна го нежно по бузата. Той можеше да е демон, но тя все още беше човек и колкото и да ненавиждаше тези като него нямаше как да не изрази благодарността си.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Изненадах се на реакцията ѝ,но не го показах. От хорската надежда направо ми се повдигаше, но това бе нормално и вече бях свикнал. Може би щеше да запее друга песен, след като ѝ покажех как най-скъпото за нея умира и никога не намира покой. Дори можех да я върна назад точно в онзи конкретен момент от миналото. Но беше още рано за това. Така щеше да приключи твърде бързо. - За жалост грешиш в преценката си, но когато разбереш това, ще бъде късно. - свих рамене, игнорирайки внезапната ѝ проява на благодарност. - Без мен никога няма да го спасиш, но когато стане твърде късно..дори аз няма да мога да ти помогна. Ариведерчи, Елизабет
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
***
Бягаше с всички сили от преследвачите си, но с раната на рамото си нямаше да стигне далече, а ако се наложеше да се бие нещата нямаше да са в нейна полза. Щом нахлу в странноприемницата хвърли пари на собственика и бързо грабна ключа. Изкачи се по стълбите и затвори вратата. Имаше малко време. Щяха да разберат, че е дошла тук. Трябваше ѝ помощ и в съзнанието ѝ изкочи едно име. Прокле се, че въобще го бе включила във възможностите си. Беше си обещала, че няма да се задърква с демони. Още повече с него отново.
- Мамон! - изръмжа името му докато буташе тежката маса пред вратата, защото знаеше, че те щяха да се опитат да влязат.
Бягаше с всички сили от преследвачите си, но с раната на рамото си нямаше да стигне далече, а ако се наложеше да се бие нещата нямаше да са в нейна полза. Щом нахлу в странноприемницата хвърли пари на собственика и бързо грабна ключа. Изкачи се по стълбите и затвори вратата. Имаше малко време. Щяха да разберат, че е дошла тук. Трябваше ѝ помощ и в съзнанието ѝ изкочи едно име. Прокле се, че въобще го бе включила във възможностите си. Беше си обещала, че няма да се задърква с демони. Още повече с него отново.
- Мамон! - изръмжа името му докато буташе тежката маса пред вратата, защото знаеше, че те щяха да се опитат да влязат.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
"Колко интересно!" възкликнах мислено, чудейки се дали да си придам гримаса на досада или възхищение за проявената нагла смелост. Появих се пред дръзката девойка с изначалната цел да се подиграя на безизходната ѝ ситуация, в която тя все пак предаде скъпата си вяра в доброто и повика отново кой? Мен. После обаче реших да ѝ покажа някои от нещата, които изпусна, когато отказа да стане демон.
Появих се както винаги с един замахна мощните черни криле. Вратата, която Елис така усилено опитваше да затиска, се срути на миниатюрни парченца трески пред очите ѝ. И в този момент времето спря. За всички, освен за мен и Елизабет. Тя се отпусна невярващо на шкафа, и просто наблюдаваше как крача спокойно към нея, заобикаляйки нейните собствени преследвачи като че не бяха въобще там.
- Какво стана? Не си ли намери помощника, който да върши безвъзмездно човешко добро за теб? - попитах иронично, скръствайки ръце. Насладих се на тишината от спрялото време, отдавна не бях нарушавал някое божествено правило, та това упражнение ми идваше добре.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
Успя да си отдъхне за секунда опирайки гръб в стената. Докосна прободната рана на ръката си, а по пръстите ѝ остана лепкава кръв.
- В процес на търсене съм. - изстена когато свали якето си, за да види по-добре раната.
- Ето ти нова сделка. Ако я излекуваш... - посочи към ръката си - ... какво ще искаш в замяна?
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Безвъзмездно добро, а? Кой казва, че един демон също не беше способен на такава глупост. Поклатих леко глава с вяла усмивка и се доближих до брюнетката. Поставих длан върху раната, хладните ми пръти съвсем леко и ефирно погалиха кожата ѝ. След две секунди се отделих и раната се бе затворила и изчезнала сякаш от само себе си.
- Не изричай името ми повече, ясно? По-зает съм, отколкото можеш да си представиш и нямам време за глупости.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
Раната беше изчезнала, а той все още не беше казал цената си. След секунди го осъзна. Той така и нямаше да я каже. Беше изпълнил онова, за което го бе повикала, но не взимаше нищо в замяна. Странно. Отново приличаше на онзи Мамон, с който бяха пили като обикновени хора в онази стая.
- Чакай. - изправи се рязко - Сънувах те. - изстреля набързо.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Замръзнах на място и за миг от секундата милиони варианти ми минаха през ума, включително тази, че тя се шегуваше с мен. Хората също бяха жестоки, нямаше да е изненада. Зачудих се нямаше ли си друга работа, че бе решила да си играе с когото не бива. Извърнах се бавно с въпросителен поглед.
- Ти..? Си сънувала мен? Предполагам е било кошмар. Да не би да ти дължа нещо за това неудобство? - изстрелях саркастично, днес сериозността не ме ловеше, защото не исках да разбирам истинската причина, поради която все още се занимавах с тази жена и тя все още дишаше без да страда.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
Наисина го бе сънувала, само че при нея сънищата нямаха точно онази функция която при повечето хора, защото когато затвореше очи не виждаше красиви пейзажи или смразяващи кръвта гледки. Бяха различни, много по-различни. Понякога сънуваше просто цвят. Един единствен цвят и безкрайна тишина. Понякога сънуваше писъци. Друг път странни форми. А рядко и лица или хора, които се разкривяваха, добиваха друга същност и изчезваха.
- Не сънувам такива сънища. Беше... не знам точно какво беше, но... - а жестоката истина бе, че дори нямаше идея какво значат. Знаеше само какви чувства пораждаха в нея. Все още не знаеше как да ги тълкува. - ... беше студено. Беше опасно. Както когато те дебне хищник. Тихо. - замисли се за момент, а после извърна поглед отново към него - Реших, че може да искаш да знаеш. Внимавай.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Погледнах я с леко недоумение, осмисляйки странните ѝ слова. Значи му разказваше виденията, които са ѝ се присънили? Кой знае дали изобщо бяха свързани с него наистина, но беше смешно да предупреждаваш демон да внимава. Демоните прекарваха целия си живот, пазейки собствения си гръб съвсем сами. Аз не бях изключение. В моя бранш всеки те дебнеше, за да те елиминира, ако се окажеш слаб противник. Но разбира се Елис нямаше откъде да знае, че не ми казва нищо ново.
- Не разбирам само защо ти е притрябвало да ми казваш това. - ако ми излезеше с това, че е добър самарянин и е загрижена както за хората, така и за демоните, щях да скоча то някъде.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
- Ти ме излекува. Не поиска нищо. Реших, че тогава аз ще реша какво да ти дам. - каза простичко. Можеше да говори колкото си ще за безкорисните дела, но самата тя рядко правеше такива. Даже напротив. Вярваше, че няма такива. Вичко трябваше да бъде отплатено.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Отговорът ѝ бе достатъчно близко, за да скоча, но реших да си го спестя. Предполагах, че сега трябваше да използвам онази така вълшебна човечна думичка "благодаря",само че винаги ми бягаше някъде.
- На твое място вече бих побягнал, за да имам преднина пред преследвачите си, защото времето отново ще продължи, щом демонът си тръгне. - дадох ѝ лека подсказка да помисли за себе си, вместо да бере грижа за моето перфектно чувство за самосъхранение. Отдавна трябваше да си е плюла на петите, а поради някаква неясна причина продължаваше да стои тук.
- На твое място вече бих побягнал, за да имам преднина пред преследвачите си, защото времето отново ще продължи, щом демонът си тръгне. - дадох ѝ лека подсказка да помисли за себе си, вместо да бере грижа за моето перфектно чувство за самосъхранение. Отдавна трябваше да си е плюла на петите, а поради някаква неясна причина продължаваше да стои тук.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
- Не поисках да ме излекуваш, за да бягам.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
- Ще е хубаво да ги убия, защото така ще се оттърва изцяло от тях. Иначе няма да ме оставят. Освен това бързо ще кажат на приятелчетата си.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Невероятно. Не с виждаше всеки ден човек, който така заблудено твърдеше, че вярва в доброто и е на негова страна, но наричаше убийство нещо хубаво. Досещах се какъв бил аргументът ѝ - че го прави, за да оцелее. Та нима това не бе най-демонското мото на света "целта оправдава средствата". В крайна сметка човеците не бяха по-различни от демоните, с тази разлика, че те предпочитаха да бягат от истината за себе си и света в безсилието да я приемат. - Е, в такъв случай няма да те спирам. - усмихнах се и щракнах с пръсти. Времето отново продължи да тече, а преследвачите бяха напът да достигнат целта си. Скръстих ръце, подпирайки се на стената. Така и така бях дошъл, малко шоу нямаше да ми се отрази зле. Любопитно бе да видя как красавицата ще изцапа ръцете си с кръв, а после ще продължава за твърди, че у нея нямаше зло или жестокост.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
От малка бе научена да се бие, за да успее да защити себе си. Не го бе избирала и в този ред на мисли това да се откаже от цялото това бягане, отнемане на животи макар и не невинни, да стане нещо друго изглеждаше повече от добър вариант. Само че не искаше да е демон. Не искаше да е този варинат на себе си.
Бе готова да хвърли по замръзналата си мишена камата и щом времето отново тръгна оръжието прониза мъж в крака. Свлече се на земята , но беше жив и все още бе проблем. Извади друга кама и кратка схватка още един от мъжете падна. Този път камата бе пробила сънната му артерия. Третият я хвана неподготвена и почти заби меча си в корема ѝ когато тя подскочи ловко настрана. Изрита ръката му и меча падна настрана. Хвърли се срещу нея събаряйки я на земята. Не можеше да се разсейва, но бе почти сигурна, че Мамон все още беше в стаята. Онзи с раната в крака се бе добрал до нея и я хвана грубо за косата. Другият отне камата ѝ и когато понечи да я забие в тялото на момичето тя сграбчи раненият и го придърпа отгоре си така че да поеме удара. А след това изрита последния си оцелял нападател между краката с коляно. Изтъркули трупа на онзи върху нея и се изправи. Изрита поваления в ребрата. И още веднъж. След това взе меча, който бе паднал по-рано и го заби в сърцето му със сила. Отпусна се на земята изморена. Отново. Всичко се повтаряше отново. Затвори очи за секунда, а дребни сълзи закапаха от очите ѝ. Побърза да ги избърше с ръка а след пръстите ѝ останаха кървави следи. Всеки път когато ѝ се налагаше да се спасява сякаш душата ѝ се разпадаше на съставни част.
- Тези хора сигурно имаха семейства... Жени, които обичаха... Деца... - шепнеше тихо.
Бе готова да хвърли по замръзналата си мишена камата и щом времето отново тръгна оръжието прониза мъж в крака. Свлече се на земята , но беше жив и все още бе проблем. Извади друга кама и кратка схватка още един от мъжете падна. Този път камата бе пробила сънната му артерия. Третият я хвана неподготвена и почти заби меча си в корема ѝ когато тя подскочи ловко настрана. Изрита ръката му и меча падна настрана. Хвърли се срещу нея събаряйки я на земята. Не можеше да се разсейва, но бе почти сигурна, че Мамон все още беше в стаята. Онзи с раната в крака се бе добрал до нея и я хвана грубо за косата. Другият отне камата ѝ и когато понечи да я забие в тялото на момичето тя сграбчи раненият и го придърпа отгоре си така че да поеме удара. А след това изрита последния си оцелял нападател между краката с коляно. Изтъркули трупа на онзи върху нея и се изправи. Изрита поваления в ребрата. И още веднъж. След това взе меча, който бе паднал по-рано и го заби в сърцето му със сила. Отпусна се на земята изморена. Отново. Всичко се повтаряше отново. Затвори очи за секунда, а дребни сълзи закапаха от очите ѝ. Побърза да ги избърше с ръка а след пръстите ѝ останаха кървави следи. Всеки път когато ѝ се налагаше да се спасява сякаш душата ѝ се разпадаше на съставни част.
- Тези хора сигурно имаха семейства... Жени, които обичаха... Деца... - шепнеше тихо.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Насладих се на гледката, попивах всяка кървава картинка, всяко ожесточено нахвърляне, всичко бе толкова човешко. Борбата за оцеляване, в която нямаше печеливша страна, а всеки беше губещ. Нима не съзнаваха, чрез убийство нямаше кака да се спасиш. Да, можеше да спасиш кожата си, но не и душата си. Тя бавно, но сигурно пропадаше в мрака. След последните думи на Елис, идващи от съвестта ѝ, се отделих от стената и се приведох леко към единия труп на пода. Бръкнах в раната му и после облизах малко от кръвта, останала по ръката ми. Така можех да видя всичко за отишлия си човек. Всъщност целият му живот до момента на смъртта премина през очите ми като на кинолента.След видяното дори аз бях способен да изпитам съжаление, затова и никога не правех подобно нещо. Този път обаче бе златното изключение.
- Да, права си. Имал е. Цели 12 дечица с болна майка. - излезе измежду устните ми. Без да поглеждам към невинната престъпница до себе си, продължих с леко отнесен в миналото глас - Живели са труден живот, но са се обичали. Тогава майката се разболява и бащата правил и невъзможното да я излекува. Но без него, сега тя също ще умре... А всички тези дечица ще останат кръгли сирачета...
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
- Моля те, млъкни... - прошепна докато все още се опитваше да преживее онова, което беше сторила. Трябваше да го направи. Те щяха да я убият. Нямаха право да искат смъртта ѝ само заради онова, което беше. Не го е избирала сама. Опитваше се да се справя и така. В този смисъл да стане демон щеше да я облекчи значително. Можеше ли да стане такъв и да запази човешките си принципи? Не искаше да е чудовище.
Закри за миг лице с длани защото усещаше, че ще заплаче. Сълзите се стичаха. Сви се в ъгъла, но бързо се съвзе предимно защото в стаята имаше друг, пред когото не биваше да показва подобна слабост. Вдигна глава и избърса сълзите си поемайки си дълбоко дъх.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Ликувах над фактите, които хората винаги отричаха, за да се почувстват по-добре и да облекчат съвестта си. Реално само това правеха, самозалъгваха се. Смятаха, че превъзхождаха злото, че са по-добри от това, че не са чудовища. Но уви, нямаше по-големи чудовища от самите тях. Хитрият начин, по който облекчаваха съвестта си и заобикаляха престъпленията си, ги правеше дори по-големи чудовища. Но кой съм аз, че да ги съдя? Не. Аз дори ги адмирирах. Подобна самозаблуда можеше да постигне единствено един смъртен. Беше брилянтно изпълнение. Всяко убийство би могло да се замаскира зад добър мотив, който да те оправдае. Както Елизабет. Тя вярваше, че собственото ѝ оцеляване бе най-важното и я оправдаваше за пролятата кръв, да унищожените семейства. Нейните преследвачи от своя страна също имаха своите си мотиви. И повечето от тях работеха за някого, изпълняваха покорно заповеди, за да спасят скъпи за тях си хора. Винаги имаше мотив. Ех, мотивите бяха красиво нещо. Докато ги имаше, хората щяха да са елитните чудовища със съвест и способност и за добри дела.
- Успокой се, скъпа Елизабет. - приближих се до нея, плъзгайки пръсти по косата ѝ. - Знаеш ли, ще ти споделя едно нещо. - казах, вглеждайки се в засъхналата кръв по ръката си. - Аз лично никога, нито веднъж в живота си, не съм убивал смъртен. - не излъгах, въпреки че можех да го направя най-спокойно. - Не съм цапал ръцете си с кръв, това наистина е първият път. - отпуснах спокойно оцапаната си длан, без да я изтривам. Чувството бе любопитно. - Това е разликата между нас, но може би не онази, която искаш да чуеш. - прошепнах тихо в ушето ѝ. Всичко можеше да е толкова по-лесно за нея. И нищо да не тревожи измъчената ѝ съвест. бе нужна само една нейна дума, все още неизречена.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
- Наистина ли? - изненада се момичето. Значи се оказваше, че тя е много по-лоша от него. Понякога се чудеше какво толкова щеше да загуби ако просто сложи край на живота си.
- Мога да ти дам живота си. Мога да ти дам себе си и да правиш каквото пожелаеш. Но ми е толкова трудно да се откажа от душата си. Страх ме е. - призна си съвсем откровено. Усещаше дъха му да гали ухото ѝ докато ѝ бе говорил, а сега кожата ѝ бе настръхнала.
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Re: Heart Afire
Подсмихнах се. Ето какъв бил нейният страх. Че ще свърши като дружката ми Шадоу. Глупакът, който ми продаде душата си, за да спаси наивната си богиня. - Почакай малко, Елис. Никой не е казал, че трябва да се отказваш от душата си. Няма такова нещо. - отвърнах убедително на колебанията ѝ.
Mammon.- Demon
- XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28
Re: Heart Afire
Объркано извърна поглед към него.
- А как се става демон тогава?
Eliss- Chosen
- XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25
Page 3 of 10 • 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10
Similar topics
» the ocean's heart [abelone + xshadowx]
» “But her heart was so cold that she could hold ice in her mouth and it would never melt.”
» “But her heart was so cold that she could hold ice in her mouth and it would never melt.”
Page 3 of 10
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum
|
|
Fri Feb 23, 2018 1:07 am by Maola.
» Вземане на герой-бог
Wed Feb 21, 2018 6:25 pm by Maola.
» Heart Afire
Sun Feb 18, 2018 8:03 pm by Eliss
» Търся си врагове
Sun Feb 18, 2018 9:17 am by -Adrian;
» In my chaotic world
Sat Feb 10, 2018 3:29 pm by Maola.
» 'Cause there's a spark in you
Thu Feb 08, 2018 2:48 pm by Maola.
» Rule number one, is that you gotta have fun But baby when you're done, you gotta be the first to run
Tue Feb 06, 2018 2:09 pm by Eliss
» Търся си другарче за гиф/семи-пара РП
Tue Feb 06, 2018 2:00 am by Eliss
» New Kind of Animal
Mon Feb 05, 2018 11:06 pm by Eliss