I've been there before. It's when hate turns to love And love to hate.Faith to doubt and doubt to faith

Извъртях очи с досада. Не ми беше ясно какво й става на Маола, а никак не вярвах, че й пука за който и да е. - Защо си се загрижила толкова за мен и какво те кара са мислиш, че можеш да ми помогнеш? - попитах я, защото искрено казано ми беше любопитно да разбера каква е причината й. Знаех, че не съм аз, имаше нещо друго.

Защото съм била на твоето място. *призна накрая, а чертите й се напрегнаха леко*
Не обичаше да си припомня миналото. Не обичаше и да говори за него. Беше прекалено болезнено. Никой не знаеше това, което тя бе напът да разкаже на демона.

Какво каза? - за миг се запитах дали не се шегува, но в погледа й нямаше следа от подигравка. - Обичала си смъртен? - не беше за вярване, че тя бе способна да се влюби истински, но кой бях аз да го казвам? Егоцентричния ти алчен демон, който успя да се омая от обикновена смъртна. Сега дори намирах за неправилно да нарека Елизабет обикновена. Тя отдавна спря да бъде такава за мен.

Какво опитваш да ми кажеш, Маола? Просто карай по същество. - нещо пи подсказваше, че какво ти да се готви да ми каже, нямаше да ми хареса. Усещах, че не искам да знам повече за нея и миналото й, но трябваше да разбера повече за собственото си състояние. Факт бе, че бях корабокруширал в непознати води и не можеш да се измъкна без чужда помощ. А тя вече бе преминала през този океан.

Тогава? - попитах с вече затаен от напрежение дъх. Не исках да прекъсвам разказа й, но тази пауза беше прекалено дълга, а всяка нейна дума сякаш се забиваше като кинжал в сърцето ми.

Не разбирам какво ми казваш. - разбирах, просто не исках да го приема. Това беше истината, вече не исках да знам нищо. Исках само да се върна при Елис и да я обичам, дори тази любов да ми отнеме всичко. Но нещата не стояха така просто... по дяволите!

Искаш да кажеш, че това включва всичките ми способности, дори крилата ми? - трябваше да призная, че не бях готов да жертвам всичко. не можех да си се представя без нищо, без това, което съм. В представите ми беше страшно, дори ужасяващо. Щях да бъда смъртен, който не би могъл да я защити от нищо и никой. Нямаше да мине ден без да ме е страх, че ще я загубя. Щях ли да мога да живея по този начин?

Това..това е... не знам какво е, по дяволите! - имах нужда да изпсувам. Това не беше поносимо. С десетилетие се проридавах със смъртните и това как никой то тях не успяваше да понесе горчивата истина за себе си и живота. И ето ме тук, на същото това стъпало. Без изход. Трябваше да се разсея веднага, за да не изпадна в криза. - И какво стана с теб и човекът, в когото се влюби?

След като погледнах в бъдещето и видях какво щеше да се случи, ако се бях отказала от безсмъртието... Бях принудена да изтрия спомените му, за да може той да продължи живота си без мен.
Почувства се сякаш отмести един от огромните камъни, които беше носила цяла вечност. Никога не беше съжалявала за избора си, нито този на сърцето, нито този на разума, но споменът й тежеше.

Не си ли потърсила друг начин? Някаква вратичка..?- едва след като зададох въпроса си, осъзнах, че е прекалено глупав. Погледът й ми бе разкрил всичко. Естествено, че беше търсила вратичка да е с човекът, когото обича. Кой не би?

За теб има една вратичка. *каза, сещайки се за видяното в спомените му* Можеш да я превърнеш в демон. Нали това е бил първоначалния ти план.

Може би, преди да прецакам всичко като се влюбя в нея. - изсумтях горчиво, прокарвайки нервно ръка през косата си - Не бих могъл да я превърна в чудовище като себе си.

Не мога да повярвам, че си се променил толкова. Това изказване не е в твой стил.

Тогава? Просто ще се откажеш от нея?