I've been there before. It's when hate turns to love And love to hate.Faith to doubt and doubt to faith

Ангелите те взели! Какво ти се е случило?
Не сдържа възклицанието си. Маола не бе виждала демон в такова състояние. Буквално никога. Не можеше просто да го подмине, докато любопитството я убиваше.

Зловещ смях се откъсна от гърдите ми. Едвам можеш да отговаря очи, но и не желаех. Докъде стигнах, да бъда съжаляван от една проскубана котка? Едвам успях да постигна недостижимото - бях респектиращ дори за боговете, но ето че всяка звезда си имаше своето падение. И беше меко казано болезнено. Посмях се сам на себе си, въпреки изгарящите рани, нанесени от другите демони. Това ме принуди да избягам от Синдор, дори се съмнявах, че отново ще мога да се завърна там. - Бяха много, твърде много. Просто ми се нахвърлиха. Всеки искаше парченце от мен..

Как ли си сгафил, за да не си добре дошъл в царството на греха? Да не си се замонашил в света на смъртните?
беглият й опит за шега свърши отново със сериозен тон и поглед. Знаеше, че на него въобще не му беше до шегите, които по принцип си разменяха, когато се засекат. Маола обаче не умееше за съжалява или съчувства особено, така че предпочиташе да разсейва съществата от мъката и тревогата им, вместо да им го напомня.

Проклетницата умееше да разчупва леда. Признавах й, че изобщо не се бе променила, оставаше си пълна загадка за всеки и в момента ми се искаше да й бях откраднал тази способност. Сега нямаше да се излагам по този начин. Трябваше и гордостта си на преглътна, за да дойда тук отново. - Не ти трябва да знаеш. - отвърнах с горчива усмивка, облизавйки собствената кръв от лицето си -  Дотук със съжаленията, трябва ми временно скривалище.

Голям си смелчага да дойдеш в Клаудор. Знаеш, че повечето души, които си спомнят живота преди смъртта, все още обвиняват теб. Да се криеш тук надали е добра идея, но можеш да останеш в моята скромна обител. Там никой не пристъпва неканен.
Огледа го добре. Наистина му бе нужно доста време да се възстанови. Демоните добре го бяха подредили, чак жал да ти стане. Но той нямаше да се предаде и това се виждаше в очите му. Не беше толкова силен, колкото опитваше да изглежда, но силата му бе в това да не се предава на самосъжалението. Всички единаци бяха такива.

Не ми се вярва да ми помагаш заради доброто старо време. Сигурно ще ме подложих на кръстосан разпит вътре, познах ли? - котешкото любопитство си беше котешко любопитство. Тончо затова не я изтърпях задълго край себе си, макар да си я биваше като най-палавата богиня, която познавам.

Не си насилвай късмета и по-добре влез вътре, преди някоя измъчена от теб душа да те намери!
Маола му посочи портата, зад която се криеше палата й. Влезе вътре без повече да го чака. Радваше се, че поне все още може да ходи, макар че вероятно едва се държеше на краката си. Предвид, че едва не го бяха разкъсали, се оказа доста издържливо изчадие.

Въздъхнах и пристъпих прага й. Обля ме не чак толкова приятно чувство, защото успях да си припомня миналото ни. А бяха изминали цели десетилетия от тогава, всичко беше мимолетна страст и нищо повече. - Не си променила нищо тук. - изкоментирах тихо, оглеждайки вяло покоите й. - Дори вдлъбнатините по пода и следите от ноктите ти по стените са си още тук. - довършех, опитвайки се да поддържам тона си равен.

Така е, само съм прибавила нови. Между другото, май имаш спешна нужда от вана. Предполагам помниш посоката.
Да, така правеше тя. Вечно се отнасяше с всички като със стари дружки и едновременно с това спазваше нужната дистанция. Искаше да знае всичко за другите, без те да разберат нещо съществено за самата нея.

Помня, разбира се. - подсмихнах се и тръгнах към навярно най-греховното място в покоите на Маола. Кой знае колко младежи се бяха разтапяли там под нейната доминираща аура. Не беше лесно да се отърсиш от нейното проклятие.
- след малко -

Извинявай, но да ти се намира някаква чиста дрешка?

Ако те е срам от мен, можеш да облечеш онзи халат.
Погледът на богинята пролази по голото тяло на демона, но остана все така непроницаем. Подсмихна се, питайки се откога демонът бе заприличал толкова на човек. Очевидна бе промяната у него и тя щеше да разбере на какво се дължи.

Просто не искам да те разсейвам с красивата си осанка. - отвърнах саркастично, извъртайки очи, като си наметнах халата и си позволих да се излегна върху първото удобно място, което ми видяха очите. Досега не знаех точно що е това болка, но нали всеки си имаше първи път за всичко.

Сарказмът е добър знак, скоро ще си като нов и ще можеш отново да погубваш душите на смъртните.
Богинята изкара ноктите си колкото да разреше абаносовата си коса, след което поднесе по нещо за хапване и на двамата, сякаш наистина си бяха стари приятели. Честно казано не го искаше тук, рядко търпеше натрапници в личното си пространство. Но знаеше, че ако потрае още малко той ще се реши да й разкаже какво, в крайна сметка, е станало и така да решат проблема му по-скоро. Маола пак поразгледа раните му и прецени, че до два дена ще се затворят.

Каква добра новина. - отвърнах, поддържайки саркастичната нотка на разговора. Надявах се богинята да не е прочела мислите ми без да съм разбрал, защото определено имах нужда да се подкрепя, а цялата тази храна бе добре дошла. Трябваше и да побързам, защото котките бяха доста лакоми създания, които рядко деляха на половина. Рядко деляха по принцип. - Помогни ми да стигна до масата, или я докарай при мен.

Каква си досада.
*промърмори, подбелвайки очи. Помогна му да седне на масата и дори му върза салфетка като на малките бебенца. Сега наистина изглеждаше като бебе и това я накара да се засмее*

Не е нужно да се тъпчеш като свиня. Преди малко ядох, така че само десертът е за мен.
В интерес на истината, Маола нямаше особен апетит. Това навярно се дължеше на факат, че любопитството вече беше слязло в стомаха й и я измъчваше жестоко. Нямаше да изтрае мълчанието му още дълго.

Целият десерт е за теб? На масата има три шоколадови торти и седем мъфини.

Напротив, ще ме направи още по-силна.
Вече не можеше да се сдържи и проникна в съзнанието му. Невидимите пипала бавно се обвиха около скорошните му спомени. Успя да види почти всичко и веднага разбра колко здраво беше загазил демонът.

Ти...Влюбил си се в смъртна!
*гласът й бе възклицание, но едва произнесено. Погледът й остана напрегнат и забит някъде в масата. Все още виждаше преживяното от демона и започна да съжалява, че реши да угоди на любопитството си.*

По дяволите, Маола! Казах ти да не правиш това с мен! - разнесе се тътен от сблъсъка на ръката ми в мраморната маса. Мразех тази нейна способност да прониква в чуждите съзнания. Не че и аз не го правих до известна степен, но едва сега осъзнавах колко беше нечестно и дразнещо. Единствено там можеше да имаш свобода, независимо какво същество си. Само в мислите си. Но когато и там посмее да навлезе някой друг, ти отнемаше единствената възможна абсолютна свобода. А в този момент всичко ми бе отнето. Оставаше и правото ми на кислород да бъде заклеймено и щях да призная, че съдбата ме мразеше в червата си.

Аз...съжалявам. Не исках да повдигам темата, но сега мисля, че трябва да поговорим за това!
Не би й пукало и не би била така притеснена, ако нямаше своята собствена причина. Тя се почувства длъжна да му каже. Трябваше да му каже какво ще се случи, ако последва сърцето си.

И защо трябва да го обсъждам с теб? Не си ми майка. - опитах да успокоя гнева си, но все още си представях как й отскубвам козината и извитите нокти. Когато не бях около Елис, демонът си искаше своето.

Бях изпаднал в доста неприятно и неловко положение, не можех и да скрия това, но си оставах демон. Погледът им остана надменен и реших, че ще се размина с фалшива любезност. - Виж, благодаря ти, че ми позволи да остана тук, но те уверявам, че няма да е задълго. Още щом се възстановя, няма да чуеш повече за мен.