the ocean's heart [abelone + xshadowx]

Mисля, че предпочитам октоподите. Нищо лично. 

/избухва в смях и изважда манерката си с ром като отпива една глътка/
Е, беше забавно. Поне знаем, че не си вегетарианка.

А това какво е? Хубаво е. 

/подсмихва се и си го връща за последна глътка, преди богинята да му пресуши манерката/
Продължаваш да ме изненадваш. Това е алкохол, най-добрия приятел на човека. Ако питаш мен единствения, на който можеш спокойно да се изповядаш и да ти олекне. Моите запаси включват предимно ром, но в близката кръчма може да се опитат всякакви видове.

Наистина действа...успокояващо. Може би не трябва да пия повече, няма да е хубаво да научиш някоя моя тайна, която после да използваш срещу мен. 

Аз пък мисля, че е справедливо, след като ти вече знаеш историята ми... /повдига вежди/ Стига, шегувам се. Нали сега съм под изцяло твоя власт и стига да пожелаеш, може да отнемеш и живота ми.

Не бих отнела живота ти просто за забавление, а само ако ме предизвикаш. Но така или иначе не мога да го направя, защото знаеш нещо, твърде ценно за мен. Затова не се чувствай длъжен да се държиш като мой поданик, защото не си. 

Ти... Нима не би ме убила, когато ти кажа каквото трябва да знаеш?

Естествено, че не. Противно на очакванията ти, не съм жестока безсмъртна, която си играе с живота на другите. Колкото и да си дразнещ, не искам твоята кръв по моите ръце. 

Сега разбирам всичко... /доближава се до нея и прокарва леко пръсти по косата ѝ; все още не можеше да повярва на думите ѝ, но очите ѝ нямаше как да го излъжат/ Изглежда ти наистина си различна от останалите. Лошата новина е, че това ще направи оцеляването ти доста по-трудно.

Нямам какво да направя друго, освен да се примиря. И да не им позволя да ме убият. 

/от толкова години не бе виждал същество, струващо си спасението; същество с толкова чиста душа не бе виждал от както му бяха отнели единственото, което познаваше; от опит знаеше, че богинята е обречена сред толкова безмилостни създания, но той от своя страна навярно щеше да обрече и себе си, заставайки на нейна страна/
Аз...Ще направя всичко по силите си това да не се случи. Ти просто не спирай да вярваш в себе си.

Защо го правиш? Няма нужда да си мил с мен, сключихме сделка все пак. В нея не пише, че е необходимо да си толкова учтив. 

Това няма нищо общо, просто се държа с всеки както си е  заслужил. Или поне през повечето време... Важното е, че имам идея как да не съм просто един безполезен смъртен. Ние, ловците винаги си пазим по някой коз в ръкава.

Не се и съмнявам в това. И вие трябва да намерите начин да останете живи. 

Това далеч не ми е приоритет, след като съм отдавна мъртъв отвътре.

Има надежда за всеки. Ако беше мъртъв отвътре, нямаше да си по-различен от тези демони, които искаха да ме убият. 

Какво те кара да смяташ, че съм по-различен от тях.

Все още не си ме убил, нали? Пък и ако трябва да те анализирам, мога да ти посоча много неща, които доказват, че си различен. Но не мисля, че имаш желание да ме слушаш. И без това твърде много навлязох в личния ти живот. 

/Шадоу се усмихна вяло на думите й. Знаеше че тя говори така само защото не го познава и няма представа какви неща бе извършил през живота си. А той бе извършил такива, за които не можеше дори да говори, не можеше и да си спомни, което бе най-плашещото. Чернотата в душата му по нищо не отстъпваше на тази на демоните, а съвестта, на която лежаха толкова отнети животи, сега продължаваше да мълчи, вместо да му напомня/
Може би ако всички бяха като теб, светът щеше да е по-добро място.

И аз съм извършила неща, които определено не ме правят добър човек. И не изпитвам вина, което е най-лошото. Така че не се заблуждавай, не съм по-различна, а сега като най-голямата страхливка се опитвам да спася жалкия си живот. 

Тогава, щом всичко това свърши, докажи, че животът ти не е жалък. Аз може да нямам тази сила, но ти имаш. Все още можеш да направиш света по-добро място.

Хубави думи. Изненадваш ме, Ловецо. 

Наистина ги мисля. Има само едно нещо, което никой не може да ми отнеме и то е вярата. Колкото и наивна да е тя, сигурно ще надживее самия мен.

Добре е за теб, че още имаш вяра.
Абелон почувства внезапна близост към Шадоу, която я уплаши. Трябваше да бъде по-предпазлива. Трябваше да се концентрира върху сделката им.
Мисля, че е време да се разделим. Все пак имам да търся перо на ангел - посмихна се и изчезна също толкова бързо, колкото се бе появила.