Heart Afire

- Боже, стресна ме!

О, прости. - усмихнах се чаровно насреща ѝ, да стряскаш хората можеш да е изтъркано, но все още бе толкова забавно - Не съм свикнал да използвам вратата.

- Определено няма да ти навреди да пробваш следващия път.

- Защо си тук?

- Не бих те очаквала за друго. Не искам да си имам работа с демони.

- Сделката ни е изключение. За пръв и последен път сключвам сделка с някой от вас.

А аз си помислих, че ще се зарадваш на добрите новини, които ти нося. Но явно не искаш да ги чуеш...- свих рамене невинно, като че щях да изчезна след секунда, както се и бях появил.

- Чакай. Чакай, чакай. Чакай! - тръгна към него, за да го спре.

- Ще ме караш и да ти се моля ли?! Кажи ми какво си намерил.

Първото е, че твоят скъп приятел е още жив. - излъгах най-спокойно, с ясното съзнание, че девойката нямаше да прозре лъжата ми. Вече бях намерил душата на въпросния клетник и знаех, че не е между живите. Но ако ѝ кажа това, къде би отишла забавата? Пък и хората имаха нужда от надежда, затова им казвах онова, което искат да чуят.

Не можеше да повярва, че наистина се случва. След всичкото това време в лутане бе намерила един истински отговор. И то онзи, за който бе копняла най-силно.

Ефирната усмивка застина на лицето ми. Това да си демон си беше цяла професия и аз знаех, че съм роден за нея. Всичките ми лъжи в края на краищата само потвърждаваха истината за хората. Истина, която те на секундата биха отрекли. Зачудих се какво щях да искам в замяна на тази сделка, но този път нещо друго ме изкушаваше. Да превърна това красиво човешко същество в истински демон.. нещо, което досега никой не се бе престрашил да стори. Бе забранено на демоните да превръщат хората в такива, но нима у смъртните също не вирееха демони? Щеше да е чудесен експеримент. - Втората новина е, че дори знам къде е другарчето ти в момента.

- Къде е?! Веднага! Трябва да тръгнем веднага! Трябва да го видя! Трябва! Веднага, Мамон! - започваше бавно да позволява на вълнението да взима превес. В крайна сметка щеше да го види. След толкова години.

Хей, хей, успокой се, Лиз! - почти инстинктивно хванах рамената ѝ, след което тя застина на място от студенината, която я полази при допира на хладните ми ръце. Подарих ѝ крива усмивка и я пуснах, връщайки ѝ личното пространство. Играта тепърва започваше. -  Не е толкова просто. Той е пленен на място, до което никой смъртен не би могъл да стигне жив.

Пое си за секунда дъх, за да премисли ситуацията.
- Ти не си смъртен. Можеш да го спасиш. - в очите ѝ гореше надежда. Надежда, че демона щеше да успее да спаси приятеля ѝ.

Изсмях се като на някаква лоша шега, скръствайки ръце пред гърдите. човешката наивност често ме бе изумявала, но този път надмина очакванията ми. - Може би пропускаш един очевиден факт, драга. Нищо не ме свързва с твоя скъп заварен брат. Следователно няма да рискувам живота си заради него. И все пак има един начин за теб да го сториш...

Сърцето думкаше в гърдите ѝ. Съзнанието ѝ бе обзето от страх. Точно когато реши, че проблема е решен излизаше нов.
- Как? Кажи ми! Какво е?

- Мамон... кажи ми! - почти просъска между здраво стиснатите си челюсти. Беше готова на всичко за Ронан, както той го бе направил преди време за нея.

Объркване се настани на лицето ѝ. Известно време седеше вгледана в него и просто не разбираше. Дори не бе сигурна, че осъзнава каква точно бе цената за подобно нещо.
- Да стана... демон... като теб... като всички вас...