it's quite alright walking through these spooky old woods alone {xshadowx + mistress; △}

Хилда просто предчувстваше, че някой се крие там, а когато шубракът потрепна, тя се вцепени и започна да обмисля внимателно възможностите.

- Надявам се, че поне не си дошъл, за да ме убиеш или не си поредното нарцистично чудовище, надявам се... - още заекваше, докато се опитваше същевременно да овладее пристъпа си на ярост, за дето бе позволила да се изгуби из дебрите на собствената си гора.

Колкото и интересен да ми е пристъпа ти на паника ще те успокоя. Явно двамата имаме нещо общо. Ти си изгубила посоката, а аз една вещ. /казва, докато оглежда навяло-надясно из треволяците/

- Ти ли ми изглеждаш притеснен или просто обичаш да се оглеждаш, за да се подсигуриш? Мисля, че и теб някой те гони, а времето тягостно те притиска. Но ме поправи, ако греша. - каза тя, възседлавайки своенравния си жребец.
- Ще се видим - промълви тя, но ясно личеше, че странникът всъщност искаше да я разубеди и да предотвари възможността  младата девойка да си тръгне.