Watch you fall as you take a dive. And sinking to the bottom of the glass. Watch you fall as you're crawling helplessly.

Не мога да повярвам, че това е просто съвпадение! - възкликнах, излизайки от сенките, заглеждайки богинята на морето със скрито задоволство и изумление. Навярно не беше случайност, че се сблъсквам точно с нея, при това в света на смъртните.

Със сигурност не е съвпадение. Все пак ти си замесен.

Не знам за какво говориш, прелестна. - направих невинен жест на обърканост, но усмивката си остана да танцува на лицето ми.

Имам си име и то не включва думата "прелестна". Да предположа, че и ти ще искаш нещо от мен? Като добрият ти приятел Шадоу. 

Не съм добър в помненето на имена. И много съжалявам, но сделките са си поверително нещо, дано ме разбираш.

Не и когато засягат мен. И живота ми и бъдещето на подводното царство. 

Спокойно, прелестна. Твоят спасител наистина се постара да гарантира оцеляването ти, затова по-добре се постарай да не си печелиш повече врагове.

Аз нямам спасител. А що се отнася до враговете - ти отдавна си в тази графа. И какво си се договорил? Имам право да знам, след като тази следка включва и мен по някакъв начин. И не смей да се правиш на интересен, заповядвам ти като богиня. 

За твое съжаление заповедите ти нямат власт над мен, но ме радва да те гледам как опитваш.

Е, щом е така, повече няма да ти доставям това удоволствие. 

Наистина какво ли е видял Шадоу в теб, че е решил да се прави на герой.

Защо трябва да е видял нещо? С него ме свързва просто една сделка, касаеща живота ми. 

О, знам, прелестна, наясно съм с всичко. - беше забавно да блъфирам, за да видя разочарованото й личице. - Шадоу рядко си държи езика зад зъбите. - допълних с усмивка. Въпреки че не беше вярно и не знаех за тяхната сделка, не беше и трудно да се досетя. Шадоу си беше Шадоу и вече го познавах достатъчно добре. Изнудваше я за нещо, също както бе изнудил и мен да сключа двете сделки. И все пак...защо му беше да продава душата си заради някаква си богиня.

Според мен не си наясно с нищо, но обичаш да приказваш много. Твърде жалко, защото имах по-високо мнение за демоните от това.

И името ми е Абелон, а не "прелестна". 

Разбирам притеснението ти, Абелон. - произнесох миличко името й, с бледа нотка на фалшиво състрадание. - Все пак животът ти зависи от един ловец-измамник. Шадоу си играе и с двама ни, в интерес на истината. - визирах сделката, която той бе направил с мен, но след като видях Абелон да трепва, си помислих"Право в десетката".

Какво имаш предвид? Явно, че знаеш нещо. 

Подсмихнах се мислено. Каква прекрасна възможност ми се отвори само. Настройвайки прелестната срещу ловеца, щях да му го върна за почти всичко. Той бе единственият, който някога ме бе надиграл, но щеше да изпита собствената си отрова много скоро.
- Разбира се, че не ти е казал истината... - започнах изцъквайки неодобрително с уста. - Все пак трябва да му повярваш, за да може да те използва и после предаде. Напълно в стила му - погледнах Абелон снизходително, сякаш споделях болката й. - За жалост постъпи така и с мен неотдавна, затова ще ти издам, че Шадоу се кани да те жертва, за да спаси собствената си кожа. - довърших убедително. Никога нямаше да й кажа, че всъщност глупакът бе продал душата си, за да я защити. Тя нямаше да го разбере и може би дори щеше да ми направи услугата да убие нещастникът, за да получа по-бързо душата му и да я отведа в Синдор.

Това не може да е вярно. Не трябва да е вярно, заложих твърде много в тази сделка! - повиши тон възмутено, след което се приближи до него и изкърца през зъби - кажи ми какво знаеш? 

Сделка? Значи той бе сключил сделка и с богинята? Играеше наистина дръзка игра. Но все пак бях така глупав, че да си помисля, че едно божество няма да се подсигури. Абсурд. Ако думите й бяха верни и те наистина имаха своята сделка, тогава Шадоу наистина ме е изиграл и трябваше да поправя това. Продължи да играя, но по-убедително. - Ето какво, тъй като признавам, че мразя този смъртен, ще ти кажа какво точно се случи. Но нека си остане между нас. - отклоних поглед, сякаш ми бе трудно да разкрия истината. Сякаш се срамувах да покажа, че съм бил надигран от ловеца - Шадоу ми устрои капан, впримчи ме в една порутена страда и ме накара да сключим сделка. В замяна на свободата ми, той поиска да му намеря нещо, което да го направи неуязвим! Неуязвим срещу всяка магия, заклинание.. дори божествена сила.

Имаш ли доказателства? Аз не вярвам на празни приказки. - тонът й остана овладян, но една острота се открояваше, която показваше, че богинята е притеснена. 

За първи път ми се наложи да използвам демоничните си сили върху самия себе си, но пък само така имах шанс богинята да повярва на думите ми. Предположих, че нямаше как да се случи без доказателство, всеки знаеше какви са демоните, но за мен се носеше самостоятелна мрачна слава. За да съм съвсем убедителен, трябваше да изменя собствените си спомени. След тайната операция, поставих палец и показалец на слепоочието си и  "извадих" едно малко бяла кълбенце светлинка. Кой да предположи, че има светлина в мен под каквато и да е форма. Спомените бяха единственото нещо, което нямаше как да е мрак. То беше просто миналото, изживяното. И не подлежеше на промяна, поне не истинска. Но с малко демонска илюзия всичко беше постижимо.
- Ще ти позволя да видиш спомена ми, за да се убедиш сама. - отвърнах и без да чакам позволението й, вкарах спомена в съзнанието на Абелон. Тя щеше да го види точно по начинът, по който й го бях разказал, но нямаше шанс да се усъмни, че бе изопачен, а не истински.

Не, това не може да е истина. Не, не, не. 

Истината често е грозна и наранява, но си остава истина. - изкоментирах тихо, с нотка на горчивина. Ама и мен си ме биваше, най-накрая виждах как да накарам нещастникът да страда. Нещо ми подсказваше, че не би платил най-високата цена за някой непознат. Най-вероятно имаше чувства към Абелон, за които и сам още не знаеше. Но в името на моето възмездие щях да се възползвам от това, за да го видя в краката си. Един ден щеше да ме моли за прошка, щеше да коленичи пред мен и да ме моли да спася Абелон. Не с глупавата си надменна усмивка, а с агония и отчаяние. О, да, щях да живея за този момент. - Знам, че никога не би ми се доверила, но искам да ми помогнеш. Трябва да го спрем. - добавих, нарушавайки мълчанието. - Той е единствения смъртен, който лети твърде нависоко, за да постигне глупавото си отмъщение! - довърших, стискайки длани в юмруци. Нямаше друг сред демоните, който така добре умее да вплита истината в своите лъжи , за да му повярва всеки.

-Ще ти помогна единствено защото имаме общ враг - не обмисляше добре думите си; втурна се след яростта, позволявайки да направлява действията й без да се замисли в искреността на демона. 

Ще трябва да му устроим капан, защото е твърде хитър.