Come as you are;

- Факта, че ги убиваш вече го прави лично.

- Вероятно си права. Знаеш ли кое винаги ме е впечатлявало? Тази последна недежда в очите им, която виждам, когато се приближа, а те поемат последните си глътки въздух.

- И после отиди и обяснявай, че не ти харесва да си войник. На мен ми изглежда сякаш си родена за това.

- Брат ми казваше, че в живота винаги имаме избор. Както когато избра да спаси мен, вместо да предупреди майка и татко. Нямах избор за призванието си, но може би такава е била волята на Боговете. Хенри не вярваше в тях, той беше особен.

- Ха, Боговете. Не ги мисли тях. Ти си добра в това, което правиш. Защо въобще ще искаш да напуснеш?

- Защото някъде дълбоко в себе си знам, че всичко това не е правилно. Не избрах аз да убивам, въвлякоха ме без моето съгласие, разрушиха и ограбиха всичко, което имах и обичах. Искам старият си живот обратно. Но това са твърде смели мечти.

- Жалко, че така отхвърляш призванието си, но коя съм аз да те съдя. Ако толкова искаш старият си живот, просто се върни към него. Избягай, с твоите умения трудно биха те намерили.

- Де да беше толкова лесно. Дали сме Клетва. Наказането за престъпването е както се досещаш - смърт. Знаеш ли, ти си първият човек пред който признавам желането си за бягство. Твърде глупаво от моя страна, защото може да си шпионин. Както и да е, в последно време нямам много да губя. Търсачите от Армията са доста талантливи, ще ме намерят дори да се скри в Божието царство. А и Хенри не би бил доволен от мен. Той не обичаще отстъпниците и предателите.

- Сама си усложняваш положението, момиче, кой знае брат ти може да мъртъв. Пък и ако наистина вярваш в Боговете, може да им се помолиш за помощ.

Миа беше реалист, но не и се нравеше идеята, нито искаше да повярва, че Хенри може да не е жив. Бяха като две половини на едно същество и някъде надълбоко в себе си усещаше, че сърцето му биеше.

- От онзи ден насам се молех всеки ден, но спряха да слушат. И все пак като глупачка вярвам в тях.

- Боговете са капризни. Имат си любимци.

- Много си права страннице, аз не съм от тях.

- Очевидно, но не ти и трябва. Любимците могат да паднат от високо. 

- Кажи ми страннице, ти от любимците ли си?

- О, не. Не е забавно да си любимец.

- Харесваш предизвикателствата, а?

- Разбира се. 

- Както казах, харесвам те. Надявам се, да се задържиш в града. А може би и ще пробваш в Армията? Имаш потенциал.

- Може би... И това е идея.

- Имам предчувствието, че аз и ти ще бъдем страхотен екип.

- Внимавай какво си пожелаваш.

- Не ме подценявай.

- О, никога.

OOC: лягам си,  защото миналата вечер спах само 4 часа и едвам гледам, утре ще продължим :з

- Добре си поговорихме страннице, дано се задъжиш наоколо. Сега отивам в щаба да потренирам. Винаги си добре дошла там.

- Добре, ще го имам предвид.