/завършено/I will be the wolf and when you're starving, you'll need it too {Шадоу и Мамон}

Ти май си наистина луд! - не сдържах реакцията си на възбуда, но после се припомних с кого разговарям. Естествено, това не беше кой да е смъртен, нито кой да е ловец, а Шадоу. Сам си беше дал клетвата да живее в сенките и ето къде щеше да отиде скоро душата му. Право в моите ръце - Сега разбирам кого искаш да предпазиш. Прелестната Абелон, прав ли съм? За тази сделка ще искам възможно най-високата цена, ловецо.

Назови я. /изрече убедително, сякаш бе сигурен, че няма какво да губи/

Душата ти! - изричането на глас на дългоочакваното ми желание, ме изпълни с вътрешно задоволство. За първи път от много време насам изпитах пълна наслада, а щом визуализирах някои от нещата, които щях да сторя на бъдещата си придобивка, облизах устни и лукава усмивка се изписа на бледото ми лице.

/разтрепери се вътрешно при споменаването на тази дума, но бързо си припомни, че неговата душа отдавна не си струваше спасяването/
Имаме сделка. /сяда и надрасква набързо по един договор/ Сега да я направим официална, за да съм сигурен, че няма да ме измамиш! /изважда кинжала от ботуша си и прав малък разрез на дясната си длан. Няколко капки кръв се стопяват върху пергамента, който след това Шадоу подава на демона/ Твой ред е .

Изръмжах и присвих леко очи в досада. Само този проклетник знаеше как да запечата сделката, а от това вече нямаше измъкване. Разбирате, по-приятно би ми било да получа душата му без да изпълня своята част, все пак демоните почти винаги играеха нечестно. Но сега смятах, че усилията си струваха, пък и това бе по своему вълнуващо задание. С неговата душа като трофей, можех дори да си изпрося статус на ново божество, или най-малкото да спечеля вечните адмирации на своята създателка Дивора. Замаян от невероятния си късмет, подпечатах договорите и със собствената си кръв, без дори да си правя труда да ги прочета - Сега душата ти ми принадлежи! - дяволитият ми смях огласи помещението и някак не успях да го възпра.

Постарай се да не се издъниш, защото иначе ще чакаш до смъртта ми.

Не мисля, уговорката ни не беше такава!

Трябваше да прочетеш договора, преди да го запечаташ. /показва му пак пергамента/ Ако госпожица Смърт не пукне и Абелон не е успешно предпазена, ще получиш душата ми едва когато умра.

Проклятие! Ти, долен... - изскърцах със зъби и го погледнах яростно. Пак ме изигра и си мислех само как искам кръвта и вътрешностите му да лазят в краката ми.

Без лоши чувства, все някога ще се гавриш с душата ми колкото поискаш. Но ако възнамеряваш да е скоро, трябва да се постараеш, защото както знаеш аз умея да оцелявам.

Нека изпитаме това твърдение. Дали ще оцелееш, ако изтръгна сърцето ти и го направя на малки хапки за аперитив?

По-полека със заканите. Убиеш ли ме, никога няма да получиш душата ми! /подсмихна се и скръсти ръце; другият нямаше да посмее да го нарани, защото така сделката щеше да пропадне/

Предупреждавам те! Ще намеря начин да везма онова, което ми принадлежи! Винаги намирам!

Желая ти късмет в начинанието.

Ти си обречен, ловецо! - изрекох, натъртвайки на всяка дума и изчезнах в мрака.