Log in

I forgot my password

ВАЖНИ ТЕМИ
Latest topics
Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 21 on Mon Feb 19, 2018 7:15 pm
staff;
hilda; admin; fc: elle fanning;
adrian; admin; fc: andy black;
maola; global mod; fc: gal gadot;

Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувай за мен в BGTOP

Only Time will show us what we really are - Mammon&Адрия

Go down

Only Time will show us what we really are - Mammon&Адрия

Post by Mammon. on Sun Jan 28, 2018 8:02 pm


Приятно утро. Разведряващ ветрец, жарко слънце на хоризонта, деца с усмивки на лицата и сладкиши в джобовете. Какъв кошмар само. Това ми се въртеше в главата и скоро започна да ми се гади от цялата празнична атмосфера, която цареше на глупавия фестивал. Още от ранни зори тълпи от заблудено щастливи смъртни крачеха по улиците, а площадът беше пълен със сергии на чуждестранни търговци. Всичко беше като в приказка. Изгубиш ли се в тълпите и започваш да се чувстваш като дрогиран с нещо некачествено. Около теб цари врява, чуваш нечленоразделни звуци отвсякъде, обграждат те шаренийки в цветовете от дъгата и прочие странични ефекти. Скоро обаче привикваш към нездравословната околна среда и вече дори не ти прави впечатление кой те настъпва, а само гледаш да си намериш пролука , например в някоя разкрачена дама. Аз бях сред щастливците, които улучиха в десетката и след като изкоментирах добрия подбор на бельо на красавицата, се отправих бързо към скритата малка уличка. Тя тотално контрастираше на врявата на фестивала. Беше мрачна, защото слънцето бе блокирано от дебелите стени. Беше също влажна и на места обрасла в мъх. Тук понякога се случваше по някое-друго интересно нещо като това крадец на залъже някого и да го убие, но напоследък беше спокойно. Пълна скука. Не бих си причинил да се разкарам дотук, ако не ми даден някакъв знак. Съобщението обаче беше анонимно и нямах представа кой ми го е оставил. Затова любопитството ми надделя над незаинтересоваността, а границата между двете при мен беше тънка.
- Не очаквах точно ти да ме повикаш тук... – промълвих, когато видях прелестната си не-точно-колежка. Ако наистина тя ме бе повикала тук, навярно не предвещаваше нищо хубаво, но аз почти никога не се замислях за бъдещето или последствията от нещо.
avatar
Mammon.
Demon
Demon

XP XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28

Back to top Go down

Re: Only Time will show us what we really are - Mammon&Адрия

Post by Адрия on Sun Jan 28, 2018 9:28 pm

Лицето ѝ бе покрито от забрадката, а под наметалото криеше оръжията си. Вървеше покрай хората и избягваше сблъсъците, сякаш танцуваше между тях, като сянка, която хем привличаше погледът ти, хем забравяш в следващият миг, в който отвърнеш поглед. Единственото, което можеш да запомниш от нея са пъстрите очи, но единствено, ако се вгледаш в тях, но тя не поглеждаше никого конкретно, въпреки че се оглеждаше за ангелите. Тези пернати надувки умееха да ѝ провалят плановете. Още повече, че играеха по-нечестно и от демоните хващайки се в хайка за да гонят един единствен демон. Подло. Харесваше ѝ. Но и тя нямаше да играе честно.
Успя да измъкне парче пергамент и въглен от една сергия и надраска кратко съобщение, с което привикваше най-близкият демон наоколо. Истината беше, че не вярваше, дори на собствените си братя понякога и въпреки че вероятно щеше да се справи с хайката на пернатите можеше да си вземе някои и друг сувенир. Пък и колкото повече, толкова по-забавно.
Продължи да се движи, като сянка сред тълпата, успявайки най-накрая да обърка ангелите и те да изгубят следите ѝ, но знаеше, че те се упорити. Запъти се веднага на мястото на срещата и за нейна изненада завари там Мамон. Демонът, който най-малко очакваше да види, но замисляйки се за секунда, да го срещне на фестивал на простосмъртните не беше толкова учудващо.
- Дори дълголетният живот е пълен се изненади – свали забрадката си Адрия и се огледа. Имаха малко време. – Признавам и аз не очаквах точно ти да се отзовеш, но вероятно е защото не знаеше кой е пратил събщението.
Адрия си признаваше, че рядко имаше вземане даване с други демони и предпочиташе да върши сама злините си или поне да е с някой от роднините си. Какво да се направи? Обичаше да работи сама, останалите винаги успяваха някак да разтроят нейната вътрешна хармония с хаоса... Объркващо звучи, знам. Но пък се намираха и приятни изключения.
- Както и да е – продължи след няколко секунди неловка тишина. – Една хайка ангели ме дразни и реших, че мога да се позабавлявам. Участваш ли или си имаш нещо по-интересно за правене?
avatar
Адрия
Demon
Demon

XP XP : 71
Мнения : 67
Създаден : 2018-01-23

Back to top Go down

Re: Only Time will show us what we really are - Mammon&Адрия

Post by Mammon. on Sun Jan 28, 2018 10:10 pm

По пътя към уличката се бях понакичил с няколко симпатични джунджурийки, които си присвоих от чуждестранните търговци. разбира се, те никога нямаше да се усетят, заради илюзията, че стоката им беше непокътната. Харесваха ми малките вратички, които всеки демон можеше да използва за да се забавлява подобаващо. В интерес на истината земният свят бе в пъти по-интересен отколкото скучните небеса, където нямаше нищо. Рядко се намираше някой дотолкова заблуден, че да ти бъде играчка, докато тук долу беше пълно с такива. Естествено трябваше и да се намери нещо, което да помрачи доволното ти изкарване и тук идваше ролята на ангелите. Крилатите извращения на бог Серфим нямаха равни на себе си в това да те изнервят. Особено когато почваха да четат лекции за съвестност и морал на някой демон. Имаше ги всякакви, дори толкова глупави да смятат, че и за демоните съществува светлината и спасението. Това звучеше от нелепо по-нелепо.
- Днес е щастливият ти ден, Адрия. – лукавата усмивка пролази на личицето ми, щом чух предложението на конницата. Щеше да е прекрасно да си припомня старите времена, когато работех в екип и да загрея с малко терор над пернатите. Заиграх се с пръстена на ръката си, докато измисля някое симпатично мъчение. Беше факт, че ангелите страдаха страдаха най-много, когато виждаха смъртните да страдат. Винаги трябваше да се използва това оръжие.
- Да отвлечем онова просещо сираче. Знам перфектното място, на което да ги примамим. – накарах Адрия да проследи погледа ми. Той я отведе при едно дрипаво детенце, свито на в ъгълчето, което се бе загледало във веселящите се хора на фестивала. Знаеше, че отвлекат ли го, ангелите щяха да ги намерят бързо. Те подушваха страданието както изгладняло улично куче – пържолата.
avatar
Mammon.
Demon
Demon

XP XP : 195
Мнения : 189
Създаден : 2018-01-28

Back to top Go down

Re: Only Time will show us what we really are - Mammon&Адрия

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum