Log in

I forgot my password

ВАЖНИ ТЕМИ
Latest topics
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 21 on Mon Feb 19, 2018 7:15 pm
staff;
hilda; admin; fc: elle fanning;
adrian; admin; fc: andy black;
maola; global mod; fc: gal gadot;

Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувай за мен в BGTOP

like a small boat in the ocean

Go down

like a small boat in the ocean

Post by Eliss on Sat Jan 27, 2018 6:36 pm


Elisabeth Clemens ||| 21 y.o. ||| избрана ||| fc: phoebe tonkin

Водата галеше кожата ѝ. Морската сол сякаш попиваше в косата ѝ, за да може след като се върне вкъщи отново да мирише на чистия, просторен океан.
Обожаваше всичко от сегашния си живот. Бе пристигнала при това семейство преди три години и от тогава не се бе чувствала заплашена от нищо и никого. Спокойствие, което нямаше как да опише с думи. Настоящия ѝ баща държеше странноприемница, която бе позната на всички в градчето. Бе груб на външен вид, слаб, с ясно изразени скули, който придаваха на лицето  му строгост. Щом пристигна, бе усетила истински страх само щом срещна погледа му, но с времето откри, че е един напълно обикновен и изпълнен с обич човек , като всеки друг. Жена му бе ниска, дебеличка старица, която вече притичваше от място на място с широко усмивка. Винаги имаше работа и сякаш това я правеше истински щастлив. Нямаше и ден, в който да не закърпва някоя скъсана дреха или да готви вкусна храна. Двамата имаха син, който се явяваше брат на Ел. Ронан беше младо момче, почти на нейната възраст. Първоначално разправяше, че е рибар, но след първия си ''улова'', който донесе вкъщи на Елис ѝ стана ясно, че не бе обикновен рибар. По ризата му имаше пръски кръв, а със себе си мъкнеше цял чувал контрабанден алкохол, накити и барут. Трябваше това да я спалиши. Да я накара още следващата сутрин да си плюе на петите, но така и не се случи. Вече три години бе част от контрабандистката му групичка и нямаше нищо по-приятно в живота ѝ.
- Ел! - долови гласът на брат си от брега. Объркано заплува към сушата. Не изглеждаше никак доволен. Той бе единствения, който знаеше каква всъщно бе тя. Единствения, на когото можеше да се довери и опрвдаваше това доверие многократно.
Пясъкът пареше под краката ѝ, а стичщите се капки студена вода караха кожата ѝ да настръхва. Прибра мократа си коса в подобие на опашка и се затича към него.
- Какво има? - беше леко уморена от плуването и дишаше на пресекулки.
- Махай се! Трябва да се махаш! - сграбчи я за лакътя и я задърпа навътре в градчето, точно към странноприемницата.
- Какво става? Какв...
- Млъкни! Идват. Трябва да бягаш. Ще събереш багажа си на секундата. Момчетата ще те откарат далече от тук. Трябва да се скриеш добре. Видях го. Знам какво ще стане. - друга причина поради която сподели малката си, добре пазена тайна бе, че той също бе избран. Той също имаше проклетата дарба да вижда  и сънува неща, които предстояха да се случат.
Елис се закова на място. в стаята си. Знаеше, че трябва да бърза, но все още осъзнаваше случващото се. Очевидно я разбира се, защото вместо да ѝ се скара за бездействието започна да прибира багажа ѝ вместо нея самата. След по-малко от десет минути бяха на кея. Момчетата от малката им групичка взеха багажа ѝ и я качиха на борда.
- Ами ти? - чак сега се сети Ел. Нима той нямаше да бяга? Ронан не каза нищо. Мълчаливо се обърна и ѝ се усмихна топло. Познаваше го отлично и можеше да разчете всяка емоция по лицето му независимо от всичко. Това беше усмивка за сбогом.
- Не... - прошепна момичето докато представите ѝ се пълнеха с хилядите ужасяващи неща, които щяха да му се случат щом решеше да остане на брега.
- Не. Не. Не. Не! Не! Ронан! Не! - бавно започна да повишава глас, а сълзите ѝ започваха да пълнят очите ѝ - Ронан! Качи се! Ронан! - корабът тепърва започваше да се отдалечава от кея. Тя съблече горната си дреха и се приготви да скочи във водата, за да се върне при него като две здрави ръце я хванаха през кръста.
- Пусни ме! - познаваше вски члена на скромния им екипаж. Не можеше да повярва, че бяха готови да заребат Рон просто така.
- Ронан! Качи се! Не! Не можеш! Глупак! Пуснете ме! Как ще го оставите! Той е в опасност! - никой от тях не знаеше за каква точно опасност говореше момичето. Те си мислеха, че идва кралската гвардия. Просто нещо от което момчето щеше да се оттърве, но грешаха. Онова, което идваше за него нямаше как да го пусне жив.
- По дяволите! - кораба вече бе прекалено далече и дори да се измъкнеше от здравата прегръдка нямаше как да се върне. Нямаше как да го спаси. Захвата се отпусна и тя се почувства прекалено слаба, за да се задържи на краката си. Падна на дървения под и покри лицето си с ръце. Мразеше се за това, което бе.
avatar
Eliss
Chosen
Chosen

XP XP : 155
Мнения : 147
Създаден : 2018-01-25

Back to top Go down

Re: like a small boat in the ocean

Post by mistress; △ on Sat Jan 27, 2018 6:44 pm

Добре дошла при нас!
Желаеш ли нов никнейм и ако да - какъв да бъде той?



you made me a believer...
x
I was broken from a young age, taking my sulking to the masses. Write down my poems for the few that looked at me took to me, shook to me, feeling me..
avatar
mistress; △
Chosen
Chosen

XP XP : 66
Мнения : 41
Създаден : 2018-01-18

http://thegreathuntbegins.forumotion.com

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum