Log in

I forgot my password

ВАЖНИ ТЕМИ
Latest topics
Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 21 on Mon Feb 19, 2018 7:15 pm
staff;
hilda; admin; fc: elle fanning;
adrian; admin; fc: andy black;
maola; global mod; fc: gal gadot;

Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувай за мен в BGTOP

бяла стая без звезди по земята портокали нямам братя ни сестри

Go down

бяла стая без звезди по земята портокали нямам братя ни сестри

Post by Latoya; on Fri Jan 26, 2018 2:30 pm


Латоя/Каталина/обладана
 4,6 грама натриев тиопентал.
 Белите петна се разпростираха, а ръцете ми се отпускаха, помен от борбата и волята бяха само червените линии от кожените каиши. Усещам миризмата гной и смърт, ако можех да оприлича неприятната смесица от лекарства и сяра, пропита в тапицерията, която, на свой ред, беше изтърбушена и личаха следи от съсиреци.
 Всичко избледня, затихна и остана само спокойствието на смъртта. Бялото петно обхвана цялото ми същестуване, създаващо илюзията за безгрижие и наслада. Почти като живота.
2 грама панкурониев бромид.
 Тежестта в дробовете ставаше непоносима. Изтръгна ме от унеса, който можеше да се сръвни с кома. Въздухът пробягваше през ноздрите ми, обргъщаше тялото, но така и не успяваше да стигне до сърцето и белите дробове. Дишането ставаше учестено, а тялото ми конвулсивно се присвиваше, в жадни опити да се откъсне от каишите и усмирителната риза. Тягостната болка в диафрагмата се усилваше с всяка секунда.
2,4 грама калиев хлорид.
 Спря. Сигурно така изглеждаше смъртта. Спокойна и реална. Прекалено реална. Ударите на сърцето се забавяха все повече докато вече не можех да усетя туптенето. Вените ми бяха изпъкнали, а устните посинели. Бях мъртвец.

///
Прагът на вечността е там където престъпваш този на живота. 
 Някак това впримчваше в смисъла си дребната фигура на ръба. Някак кокалестите крайници заметнати в противоположни страни сякаш очакваха хладната прегръдка на Края. И някак живота застиваше, а единственото което дърпаше съзнанието от пълен катарзис беше монотонното бучене и пенявене на морските пръски. 
 Те.
 Тя Каталина. Той Игнис. Тя Латоя. Те- Спомените.
 Когато човек Ги погледнеше виждаше единствено измършавяващо същество. Вековете в лутане из хранителната верига оказваха влиянието си. Всеки един от Тях беше нещо различно. Дори разпилени, загубени някъде из общото им съзнание, то те просто Съществуваха в силата, в магията.
 Тяхната приказна история сякаш нямаше край. А защо? Имаха си принцесата - милата Каталина, вечната жертва, изоставена от Света, изоставена и от здравословно психическо състояние, но все пак, какво е една история без своята Принцеса? След нея се нареждаше и Латоя, да я наречем добрата Кръстница, въпреки, че някак шизофренията и маниакалното обсебване едва ли можеха да се включат към качествата на Златната леля. А, ето Го - Игнис. Той беше силният и могъщ дракон, би изглеждал величествен някъде другаде, но не и в тази ни история. Тук представляваше животно на прага на силите си, залостено в поредното тяло. Заключено в поредното съзнание. 
 Та къде казвате, че е краят?
 Сигурно там където е смъртта. Обаче, какво се случва, след като не беше възможен изход? Катална поруга безброй пъти природата и унижи биологичните видове, създавайки по- висши форми - мелези, но могъщи такива. Сега дали същата тази природа щеше да я Прибере? Не, това беше лесно, това не беше мъчението на което болния мозък на Майката природа щеше да се наслаждава, беше похабяване на живот. 
 Внезапно тялото се сгърчи, пристъпът отмина за секунди, но достатъчно фигурата да изгуби равновесие и да се строполи на земята. Когато извръща поглед на страни можем да се вгледаме в стъклените очи и пожълтяла кожа, тази жена от години не беше красива, но сега беше ходещ труп.
 Може би внезапна вълна от Съвест? 
  Кой в днешно време припада от едната Съвест? Да - скачат от мостове, да- режат си вените, попаднали във внезапен вихър от емоции, но внезапното откриване на нещо отдавна изгубено? Едва ли.
///

Източената женска фигура седеше приведе на една от онези скърцащи люлки. Устните и потръпваха при всеки повей на вятъра, а ръцете и бяха посинели от студа, ту отпускаха захвата си около металните пръчки, ту отново го затягаха. Приличаше на повече на бездушна кукла от колкото на човек.
 Очите и контрастираха със светлината около нея, някак дори мрачното време не можеше да достигне чернотата на зениците и. Бяха като стъклени топчета реещи се в пространството.
 Кожата и беше като накъсан пергамент. Всичко от нея лъхаше на гнилоч и развалина. Преди дни беше открила, че имаше нужда от страх, от ужас за да живее. Това беше хранилището на Дявола, а тя волю- неволю, беше част от този Дявол и от Царството му. 
///
Тъмно е нали?
Шепнат ми студен гласове - пропити с безразличие и липси. Тънки писъци и остри крясъци пронизваха стените, напълнени с гняс и отекваха в сърцето - това дето беше останало в Небесата. Новото не слушаше, не виждаше, то само се мразеше и псуваше.
Тъмно е нали?
Тежък мрак дъвче спомени и щастие, между сухите си устни се дави къс надежда. Революция на страх, революция на грях. Тежката утаячна миризма на стоманена кръв и женски жалби. Звукът от Нищото и нуждата от човешки глас. Малка липса, но така дълбока и осезаема.
Тихи стъпки в спряло време.
Демони.
Нямат пол и глас, чуваш само вибрирането на собственото си сърце. Зловещи миражи, сладострастни образи, разиграват сценки на грях и смърт. Влюбени в чудовища сме всички ние, а в душата ни вирее по една сянка на демон. Нощем ни приспиват с грях, а сутрин утешават. Те са образ толкова присъщ, че се чудиш какво си ти и кой е те. Кой е той, дали е звяр, човек, или пък разлика няма? Дали света се обърка и сега митът е реалност, а истината- лъжа?
Разни спомени се лутат из глава на малка блудница.
///

avatar
Latoya;
Possessed
Possessed

XP XP : 11
Мнения : 7
Създаден : 2018-01-26

Back to top Go down

Re: бяла стая без звезди по земята портокали нямам братя ни сестри

Post by mistress; △ on Fri Jan 26, 2018 2:31 pm

За мен е огромно удоволствие да ви приветствам с добре дошли, Латоя и Каталина!



you made me a believer...
x
I was broken from a young age, taking my sulking to the masses. Write down my poems for the few that looked at me took to me, shook to me, feeling me..
avatar
mistress; △
Chosen
Chosen

XP XP : 66
Мнения : 41
Създаден : 2018-01-18

http://thegreathuntbegins.forumotion.com

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum