Гората на спомените

За някои това място бе като сладък оазис в пустинята. На други им носеше носталгична тъга, а на трети скръб и отчаяние. В тази мъртва гора, винаги обвита в бели мъгли, всеки можеше да види миналото си. Спомените от това кой е, или кой е бил, винаги изплуваха някъде в гъстия дим. Повечето души, дошли успешно в Клаудор бяха предупреждавани да стоят далеч от това място, защото то бе като нож с две остриета. Но малцина слушаха съветите на бог Дендис и идваха, за да си припомнят кои са били приживе и как е протекъл животът им на Земята.