Log in

I forgot my password

ВАЖНИ ТЕМИ
Latest topics
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 21 on Mon Feb 19, 2018 7:15 pm
staff;
hilda; admin; fc: elle fanning;
adrian; admin; fc: andy black;
maola; global mod; fc: gal gadot;

Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувай за мен в BGTOP

Въведение в сюжета

Go down

Въведение в сюжета

Post by -Adrian; on Thu Jan 18, 2018 10:20 pm



A summary

just a little
bit  


What really happened?


Преди време една старица предрекла съдбата на пеленаче, дългоочаквано дете. Но не знаела, че обрича хиляди от хората си на бавна смърт в агония и погнуса. Не знаела, че ще ѝ се наложи да види толкова много тленни останки, реки от кръв по улиците, разврати и безбожия в родния си град.
Просто имала дарба да прониква по-дълбоко и да черпи по-осезаемо от познанието отколкото другите са подозирали, че е възможно. Докосвала се до вселенската материя и с времето започнала да използва дарбата си за всички, които наддавали зов за помощ.
След кървавата баня в родното ѝ градче се наложило да замине, за да избави себе си и хората с дарбата ѝ. Да ги отведе надалеч. Там, в необятния север, се зародила едната от страните - ловци, подчинени на боговете, на които са се отдали, заедно с избраните да виждат се изправили в пряк конфликт, срещу Короната и всичките ѝ наемници.
За обикновените жители животът бил страдание и вечна поквара, а изгубените души ги възприемали като свеж и пресен дивеч. Великият лов започна. Коя страна ще избереш?




© Codage By FreeSpirit


Last edited by -Adrian; on Tue Jan 23, 2018 8:32 pm; edited 2 times in total
avatar
-Adrian;
My orders are absolute
My orders are absolute

XP XP : 72
Мнения : 40
Създаден : 2018-01-18

Back to top Go down

Re: Въведение в сюжета

Post by -Adrian; on Thu Jan 18, 2018 11:19 pm



Chapter one

It all began
here  


C1: The murder

1385г.
Някъде из подножието на  Окадинските планини, в близост до Елвинския лес

Даже името им криеше доза опасност в себе си, но смирението не беше вродено в манталитета на тамошните хора, които не бяха готови да се откажат от всичките си порядки.
Мъглата предвидливо премрежваше пътя им с цел да не открият поредната си жертва, чиято пагуба обаче все по-умело я застигаше.
Елитна гвардия, с други думи - целеви отряд, който изпълняваше поръчковите убийства на хора, които заемаха важни постове и вземаха превес над всеобщото мнение с непочтеното си състояние, натрупано от източване на кралската хазна.
По онова време, и как иначе, съществуваха и много свободни народи, които не приемаха да бъдат част дори и за момент от организирани движения, на които не вярваха и в чиито каузи не се вричаха. Не искаха и нямаше да предадат животите си в ръцете на едноличния владетел, само защото някой е успял да спусне завеса пред очите на стотици, хиляди, милиони...

Ловът на свободолюбци продължаваше, когато обратите застигаха и плановете на вражеското им съсловие.  Покосени от вътрешни разногласия, афектирани от клеветнически откровения -  при всички случаи обаче, докато разрешаваха спора си, гвардейците не останаха незабелязани, а дори точно обратното - всеки смъртен би благодарил на Боговете за стратегическата видимост, която се откри в този момент. Или поне със сигурност всеки ловец на души.
Но само един бе смелчагата, който се възползва от възможността да прониже с изумрудено зелената си стрела главния командир на касапите.
Едър русоляв мъж, привидно 30 годишен, строен и мускулест, отдавна искаше да изкаже своето възмущение от опитите на Короната единно да подчини всички. Такъв порив на смелост би коствал много на всеки, който не знае в какво се забърква, но жаждата за мъст е непреудолима.
Той бавно опъна тетивата си, смижи очи и се прицели в сънната артерия на неприятеля му, който тъкмо си даваше време за  заслужен отдих. Какъв прекрасен начин да умреш!
Не беше кой знае какво зрелище и не вся такъв огромен смут, какъвто се предполагаше. Не прехвърчаха искри, нямаше дори и капка притеснение в действията им, подготовката им за кризисни ситуации явно беше стабилна.
- Умрял е - кикотът се понесе леко из редиците им, създавайки празнична атмосфера, но нечий ропот внезапно прекъсна веселбата. С нотка на недоумение всички наблюдаваха бойния си другар, който тутакси притича и огледа вече сгромолясалия се труп, доближи се, изкопчвайки отровната стрела и дълго се взира в засегнатите от нея участъци.
- Почеркът му се разпознава ясно от километри - ярост се изписа в погледа му - как може да сте толкова глупави?!
Навън беше студено и влажно, а когато мъглата се накъса и разсея за момент, отправи последни предупреждения към ловеца, криещ се в шубрака, че е  настъпило времето да тръгва.
Няма да позволя съдбата ми да бъде сладката ирония, че ще умра, защото го убих - мисълта се стрелна и уплахът в него надделя - време ми е да тръгвам - и се спотаи в сенките, за да си осигури единствената истинска защита... тази, в която сила имаше само преднината.
Безсмислено или не - щеше да бяга докрай. Наближаваше време на разделение, зараждаше се война, а той нямаше намерение да издаде местонахождението на своите, заради непредпазливостта си. Това беше единственият му шанс.




© Codage By FreeSpirit


Last edited by -Adrian; on Tue Jan 23, 2018 8:33 pm; edited 1 time in total
avatar
-Adrian;
My orders are absolute
My orders are absolute

XP XP : 72
Мнения : 40
Създаден : 2018-01-18

Back to top Go down

Re: Въведение в сюжета

Post by -Adrian; on Fri Jan 19, 2018 7:42 pm



Chapter Two

it's time for a
hunt  


C2: The gods are also mortal

''И боговете са смъртни'', казваха някои, а други бързаха да ги оспорят. Много от ловците и другите богобоязливи възприемаха подобни изказвания като поредните брътвежи, разнасящи се от уста на уста с цел богохулничеството да се наложи навред.
Търсеха под дърво и камък вечните осквернители на словото Божие, но прозрителността в тези изказвания не можеше да бъде заличена с изумруденозелената отрова от фино изваяните им стрели, нито щеше да загине от  прецизността на солидните абаносово черни лъкове.
Божествата им вдъхваха страхопочитание и ги имаха като упора в трудните моменти, но измамният им вид умело ги заблуждаваше, че са добри. Те не бяха илюзия, не бяха въобразение, не бяха блян, нито пък просто бяха загнездени в умовете на хората.
Да ги зърнеш беше велика чест, но и коварно проклятие, а величествеността им беше невъобразима. Да им се отдаде беше първото и най-значимо задължение на всеки свободен човек. А бяха ли толкова свободни, за колкото се определяха? Или пък бяха поробени от нещо по-висше, което ги заслепяваше?

1403г.
Някъде из територии населявани от езичниците, в близост до р. Окадиния - единственият близък източник на питейна вода

По пладне всички се запътиха към голямата катедрала, разположена централно в селището. Преди време била изоставена, окаяното ѝ  състояние не предлагаше присъщия на хората уют и комфорт. По време на дъжд от тавана се изписваше достатъчно количество вода, за да предизвика наводнение, въпреки всичките неумело направени кръпки и опитите за частични ремонти по постройката.

Полагаемото на селяните беше малко, но предостатъчно, за да удържат на вражеските набези и да запазят самообладание. Храната не достигаше и голяма част от хората биха загубили разсъдъка си, ако са подложени на такъв Ад -
мизерия, болести и купища невръстни момчета и момичета, които хващаха лъка още като пеленачета, за да се научат да се отбраняват. Волята беше това, което ги държеше настрана от лудостта. Двете така хармонично си взаимодействаха, че нямаше и един, който да преценяваше реалните си шансове.

- Защо се изнизваш както винаги? - старицата се прокашля дълбоко, може би заради налегналата я болест, а може би заради загнездената болка в душата ѝ, взе още един еленски бут и започна да го осолява внимателно, за да го съхрани като зимнина, когато настоятелно повтори - Спри да офейкваш, а ела да ми помогнеш, момче!
Момъкът лениво се надигна от удобното място, където вече бе пуснал корени. Презрително погледна дрипите по него и възкликна:
- Е, май е време да свърша нещо, докато Агнета не ме е изяла - подигравателният му тон засягаше работливата жена всеки път, а всички в помещението едва сдържаха гнева си към него да не излезе наяве...
- Премисли всичко още веднъж, а когато се сетиш благодарение на кого имаш живот, се върни, непрокопсанико! - едва не го замери с жилавото месо, когато през прага прекрачи Диедерик, предводител и главен свещеник на ловците, и прекрачи дразгата.
Настана тишина, всички бяха безмълвни до момента, в който началникът не извади намачкан пергамент изпод наметалото и не започна настоятелно да повтаря фразата ''За Хермур''. Обходи цялата стая, за да може всеки от присъстващите да го види. Ликът на този Бог, внимателно изобразен върху хартията, предизвика фурор.
Опиянени от славата, която бликаше от това име, всички мъже и жени възторжено и преповдигнато започнаха в един глас да изговарят знаменитите думи.

Стартът на тазгодишния лов се отбелязваше по време на третото за годината пълнолуние - по това време всяка година духовете, сварили да се изплъзнат от здравата хватка на боговете,  възседлаваха своите ненадминати жребци и препускаха с тях в галоп, бягайки от полезрението на стрелците.  
Набелязваха си мишени, в които се вселяваха, за да придобият плътски облик и водеха вечна война с първопритежателя на тялото. Разногласията между двете страни превръщаха тялото в зона на красноречия и за недоумяващите хора тези ''същества'' бяха изроди, наричаха ги ''обладаните'' и ги прокуждаха надалеч, докато още беше време.
Страданието, което съпътстваше бягащите души беше достатъчно, за да ги остави объркани и да им определи безцелното скитане и вечното бягство за горчива тъга. И след смъртта, животът им отново протичаше в изгнание до края... края на вечността.

По-преследвани и най-търсени обаче се явяваха хората често определяни като въздесъщи, носещи натоварващото бреме да имат видения. Обикновено виждаха само лошото - така им било отредено, а образите, които зърваха вървяха редом с огромната болка - физическа и душевна. Да бъдеш избран по-скоро значеше животът ти да е предопределен, да се криеш в сенките и да чакаш войните да отминат, за да може неправдата отново да възтържествува. Наивността костваше много, всеки убиваше да внедри избрани в отряда си - някои посредством сила, други им предлагаха много злато и блага, трети бяха готови да ги убият, за да не попаднат в чужд плен.
Защото в тази война наистина нямаше правила.

Боговете ликуваха, устройваха пиршества по повод масовите боеве и хилядите жертви. Често слизаха на Земята, за да си набавят адреналин - ставаха огромни зверства, когато се разгневяваха и досущ като хищници източваха кръвта на мъчениците си, за да се изкъпят в нея по-късно. Сладка, сладка кръв. Аленият сок, който ги караше да се чувстват недосегаеми.
''Ако видиш разярен Бог, пронижи го в петата'' беше единственият съвет, който всеки щеше да получи, ако загатне темата. Бяха прави, макар че и това се възприемаше като безсмислици, дело на отчаяни фанатици, жадни за внимание.

Настана вечерта, а с нея дойде и ужаса.
В сумрака се виждаше как луната изгрява на небосвода. Най-възрастният селянин посипа заскрежената трева пред портите със стръкчетата лавандула и бавно зачете молитва. На произвола в този студ много бяха обречени, затова да се подкрепят беше единственото, което им оставаше.
- И на добър път - последните пожелания на жените и децата трогваха смелите мъже, които се покачваха на конете си, за да препуснат в галоп из тайгата.
Когато роговете зазвучаха, пълководецът обяви:
- Време е.
И наистина беше време. Ловът беше започнал.




© Codage By FreeSpirit


Emptiness is safe, keep it that way.

Nothing in the cage of my ribcage.

avatar
-Adrian;
My orders are absolute
My orders are absolute

XP XP : 72
Мнения : 40
Създаден : 2018-01-18

Back to top Go down

Re: Въведение в сюжета

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum