Log in

I forgot my password

ВАЖНИ ТЕМИ
Latest topics
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 21 on Mon Feb 19, 2018 7:15 pm
staff;
hilda; admin; fc: elle fanning;
adrian; admin; fc: andy black;
maola; global mod; fc: gal gadot;

Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувай за мен в BGTOP

perhaps, somewhere, some day, at a less miserable time, we may see each other again.

Go down

perhaps, somewhere, some day, at a less miserable time, we may see each other again.

Post by Mia Carver on Sun Jan 21, 2018 1:47 am




~

Майка му премина през четири мъчителни дни на контракции, преди той да се появи на бял свят и когато най-накрая го прави не е нито с гръм, нито с трясък. Напротив, Хенри Карвър беше забележително, дори отчайващо мълчалив.
Той никога не пълзеше; хората около него гледаха с известно безпокойство, докато се издига от седнало положение до ходене, нито пък имаше някакво обичайно бръщолевене като при всички бебета преди да започнат да изговарят смислени думи.
Вместо това Хенри запази мълчанието си в продължение на три години и когато най-сетне думите излязоха, те бяха твърде артикулирани за дете на неговата възраст.
По това време родителите му отдавна бяха свикнали със странния си син и дори бяха благодарни за тихата природа на момчето. Но 14 месеца след раждането му се появява тя. Новото бебе компенсираше мълчанието на брат си повече от достатъчно.
Когато за пръв път бе представен на сестра си, Хенри показа пълно безразличие към нея, защото да се учи да чете беше далеч по-интересно.  Дотогава плачът на малката Миа бе просто източник на дразнение и разсейване.

~***~

Майка им беше твърде изморена от ежедневната работа в замъка и когато Хенри стана малко по-голям той приспиваше Миа след игра навън.
Постави я в собственото си легло и я завива с допълнително одеяло, за да се стопли.  Тъкмо се канеше да духне свещта и да излезе, когато Миа започна да плаче. Погледна я любопитно, в следващият момент грабна книга от полиците на баща си, премести свещта до леглото и легна до нея. Хенри започна да чете, а Миа  повече не издаде звук. Докато четеше на сестра си, мълчаливо призна грешката си. Не беше разбрал, че плачът на Миа е опит да  привлече вниманието му.
Хенри бе много любопитно момче и за пръв път в живота си бе любопитен за друг човек.
Когато завърши книгата, Миа се протегна и сложи ръка на бузата му. Хенри и даде истинска усмивка в отговор, която според майко му изглеждаше странно. Но Миа не се развълнувана, тя се усмихна безстрашно.
Когато пораснаха, възрастните често забелязваха приликата, която Миа имаше с брат си, когато се усмихваше.

~***~

Когато станаха достатъчно големи Хенри и Миа започнаха да посещават местното училище.

Хенри беше на път да върне книгата, която г-н Яков му беше дал на заем, когато звукът на копита го предупреди за предстоящата опасност. Той хвърли  книгата на земята със съжаление  - защото действието беше неуважително - и се затича в обратна посока. Въпреки че конете бяха  много по-бързи от краката му, реши, че може да има предимство, защото се промъка през гората и храсталаците, като смяташе, че това ще скъси пътя.
Той знаеше, че неговият пряк път ще му спечели най-много пет минути.
Не достатъчно време да спаси всички.
Хенри бе загрижен за родителите си; той не искаше да ги види мъртви. Но тъй както преди  няколко седмици каза на Миа, че трябва да се прави избор, го стори и сега.
Знаеше, че няма да успее да предупреди родителите си за приближаващата заплаха.
Краката му го носеха към дома, докато накрая не видя, че Миа го чака на обичайното място. Тя се изненада, когато я хвана за ръката и повлече към гората . Миа изпъшка: "Какво става?"
Той нямаше време да отговори, защото звукът на приближаващите се коне се усилваше.
Сестрата и брата се втурнаха напред, а когато стигнаха  навътре между дърветата, Хенри дръпна сестра си на земята с него. Сега тя лежеше срещу него, стискайки с една ръка палтото на Хенри, а с другата ръка държеше неговата. Той прошепна: "Войници."
Очите й се разшириха и направи знак да мълчи, но Миа продължи: "Ами майка и татко?"
„Нямаше достатъчно време“
Тя захапа устни: „Може би  ще ги пуснат ... може би те искат само да говорят с тях“
Той шепнеше  обратно: „Може би.“
Не го вярваше. Знаеше чудесно за показните убийства на Елитната Армия.
Виковете се повтаряха по посоката на къщата. Сърцето на Миа биеше толкова бързо като на заек, а вдишванията и бяха бързи и плитки. Хенри можеше да почувства, как паниката се надига в нея.
Той говореше тихо: "Миа. Погледни ме."
Тя обърна главата си механично.
"Искам да спрегнеш дума за мен"  - Това беше игра, която те играеха, когато започваха да учат нов език. Той знаеше, че Миа намира комфорт в правилата и структурата. В момента тя се нуждаеше от стабилността на този комфорт.
"Какво?" – шепнеше без да разбира.
"Миа" – повиши малко тон, за да може тя да се концентрира. С по-голяма увереност  повтори: "Спрягане на думи".
"Аз ... Какъв език?"
"Латински" - Хенри знаеше, че е любимият и.
Бавно Миа се върна към себе си: "Дума и време?"
"Сегашно пасивно време. Можеш да избереш думата. "
Тя спря да мисли: "Аmo, Amar - да обичаш".
Той кимна механично: „ Продължавай.“
„Amor, Amaris, Amatur.“
Чу се вик.
Миа стисна ръката на Хенри още по-силно, но продължи: "Amamur, Amamini, Amantur."
Звукът от гласовете и крясъщите заглъхваше.
Тя плачеше открито сега, по същия начин като онази вечер когато Хенри искаше да излезе от стаята. Този път той я оставя да плаче.
Стояха  така часове, докато студът на нощта и шумоленето на нощните животни ги принуди да се върнат.
Хенри вървеше напред. Когато стига до края на гората, нямаше никакви коне или хора наоколо и той мълчаливо подкани Миа да го последва.
Родителите им лежаха на земята само на няколко стъпки от входната врата. Грозните рани в тялото им отдавна бяха престанали да кървят. Погледът им болеше повече, отколкото Миа си представяше. Тя не може да мисли, не сега. Вместо това  притисна лицето си в рамото на брат си, докато той я водеше вътре и затвори вратата. Домът им бе претърсен, всичко, което беше ценно го нямаше, макар че в момента не ги беше грижа за това. Имаше неща, които трябваше да чувстват сега. Скръб? Загуба? Но те изглеждаха толкова далечни и странни. Единственото нещо, което тя разпознаваше беше вцепеняващия студ, който се вкопчваше в костите й.
С Хенри струпаха всички одеяла в главната стая, а тя през цялото време не каза нищо. След това се сгуши в близост до него и изпада в непробуден сън.
Навън вълците виеха.

~***~

Когато Хенри се събуди, Миа не беше там.
Той се изправи бързо и отхвърли одеялата. Огледа първо в стаята на родителите си и когато не намери нищо, отиде в стаята, която делеше с Миа, забеляза я на прозореца; тя гледаше навън, гледаше телата, които все още лежаха на замръзналата земя.
Тихо, той се приближи.
Животните бяха идвали, Хенри забелязваше ухапванията от лисици по лицата им, но това не тревожеше Миа.
Гласът й бе като обсидиан, остър и крехък: "Това вече не е майка."
„Не“ - съгласи се той.
"Ти беше прав."
"За какво?"
„Снежанка,“ - отговори тя - „кралицата искала тялото да остане за животните. Не е искала да открадне красотата на Снежанка, тя показвала презрение, превръщайки цялата красота в месо.“
„Кралицата е глупава жена. Не е достойна за живота си или красотата си. Снежанка също го знаела, затова я и убила накрая.“
„Чудя се дали Снежанка я е изяла.. като лисиците.“
„Подходящо“ - прошепна той, после се размърда и изтри няколко сълзи от лицето на Миа. Знаеше, че тя никога повече няма да плаче.
Миа хвана дланта му със собствената си ръка и я притисна към бузата си: "Никога не ме оставяй".
Хенри знаеш, че тя няма предвид физически.
„Никога“ - отвърна той.
Миа повтаряше с отчаяние в очите, но гласът й бе толкова спокоен:  "Никога не ме оставяй ..."
Това смрази Хенри, защото отчаянието й съвпадаше с неговото. Тя четеше чувствата на лицето му.

~***~

Не мина много време преди властите да забележат двете деца и да пристигнат разузнавачи. Командири и съветници от окръга събираха информация за тях. Накрая бе решено. Момичето щеше да бъде вербувано в Елитната Армия. Момчето беше твърде слабо, странно и не подлежащо на обучение за войник. Неговата съдба не интересуваше властите.
Когато Командир Рой най-сетне пристигна, за  да говори с децата, съпругата му беше с него, и той подхвана: "Млади момко, трябва да бъдеш силен за сестра си, идвам да ви съобщя тежки новини."
Мадам Рой плъзна успокояващо ръка по гърба на Миа, докато съпругът и продължи: "Родителите ви са мъртви и мислим, че са били убити от Наемници. Съжалявам за загубата ви."
Миа се сгуши в брат си и скри глава от непознатите, не за да прикрие сълзите, а израза на пренебрежение.
Докато говореха Хенри долови звука на копита. Пристиха войници. Никой от двамата нямаше време да реагира, защото нещата ставаха твърде бързо. Като с магия от книгите, които четяха като малки. Този път нямаха избор. Едно мигване и света бе друг.
Двама войници държаха Хенри, докато други двама откопчиха Миа от него, качиха я на един от конете и потеглиха по незнайни пътища. Скоро Хенри също бе качен на кон, независимо от протестите му. Чуваше как Миа крещи познати думи. Хенри и отговаряше. За последно.
Командир Рой тръгна към Щаба на Елитната Армия, следвайки ескорта на Миа. А Хенри отпратиха в далечно сиропиталище.
Не се срещнаха никога повече.

~***~

11 години по-късно, чакайки заповед за поредното убийство в главата на Миа кънтяха думите от последната среща с Хенри.
Не ме оставяй.
Никога.
Но тя знаеше, той е с нея. Тук в сърцето. И един ден пак щяха са заедно


Last edited by Mia Carver on Fri Jan 26, 2018 11:06 pm; edited 10 times in total
avatar
Mia Carver
Military
Military

XP XP : 45
Мнения : 41
Създаден : 2018-01-20

Back to top Go down

Re: perhaps, somewhere, some day, at a less miserable time, we may see each other again.

Post by -Adrian; on Sun Jan 21, 2018 1:52 am

Добре дошла сред нас! Забавлявай се!


Emptiness is safe, keep it that way.

Nothing in the cage of my ribcage.

avatar
-Adrian;
My orders are absolute
My orders are absolute

XP XP : 72
Мнения : 40
Създаден : 2018-01-18

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum